Идея: Задължителна медиация при развод и спорове за родителски права

Макар че от 2004 г. в България има Закон за медиацията, към доброволно уреждане на споровете у нас прибягват малцина. Макар че всички министри на правосъдието през последните 12 години до един са заявявали, че са „за“ медиацията, държавата е абдикирала от тази дейност и я е оставила на ентуасиазма на доброволците.

Тази актуална картина, най-общо, бе очертана на дискусия „Медиацията в България: проблеми и решения“ под патронажа на омбудсмана Мая Манолова, проведена днес.

Нещо повече – при наличието на 1643 правоспособни медиатори и над 30 центрове, годишният брой на медиациите е под 500. Центровете основно се създават по международни проекти и след спиране на финансирането замират.

В същото време в най-големия Център за спогодби и медиация към Софийския районен и Софийския градски съд, които провеждат над 100 медиации годишно, от създаването си през 2010 г. работят безплатно. И на практика са положили 1549,46 часа „обществено полезен труд“, дарявайки близо 100 000 лева. Но когато всичко се прави безплатно и няма надежда за промяна, ние се обезверяваме, категоричен бе неговият председател Симона Такова.

Форумът, воден от зам.-омбудсмана Диана Ковачева, бивш министър на правосъдието, откри Дните на медиацията, които се провеждат от днес до 4 ноември. На него дойдоха зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева, зам.-председателят на ВКС Красимир Влахов, шефът на столичния районен съд Методи Лалов, Милка Итова от ВСС, депутати от правната комисия, Ели Христова от Висшия адвокатски съвет, председателят на СЮБ Владислав Славов, този на Националната асоциация на медиаторите Йосиф Герон, съдии.

Медиацията, уреждането на спорове без да се стига до съд, макар да разтоварва правосъдието, е в интерес най-вече на гражданите, подчертаха участниците. Именно на тях се спестява продължителният и не евтин съдебен процес и се дава възможност за постигане на споразумение, изгодно и за двете страни. Налице е и евродиректива за използването на медиацията, като последните препоръки на еврокомисията от август тази година са да се въведат елементи на задължителна медиация и съпътстващи мерки.

Може ли договарянето да е задължително?

Именно това като че ли се очертава като изход от ситуацията. В някои страни от ЕС, например Италрия, медиацията е задължителна при много видове спорове. В Унгария и Хърватия задължителността е при казусите за родителски права и режим на виждане, в Австрия – при договор за чиракуване. Специална уредба за семейна медиация има в Хърватска, юксембург, Финландия. Във Великобритания са въвели задължителна информационна среща с медиатор преди подаването на определени искове.

В 13 държави от ЕС са предвидени финансови стимули за сключването на доброволно споразумение. такъв видстимул например е намаляване или напълно възстановяване на таксите и разноските за съдебни производства при споразумение по време на спряно дело. В Словакия това достига до 90 % от съдебните ткси.

Проблемът, поставен и на днешната дискусия, обаче бе дали все пак въвеждането на задължителна медиация няма да спре достъпа до правосъдие. Трябва да се търси баланс, но решението е постижимо, смятат повечето участници.

Конкретни „малки стъпки“

Според омбудсмана Мая Манолова са нужни нови законови решения, включително въвеждане на задължителна първа среща по медиация при спорове за родителски права, потребителски спорове и други. Като срещу това може да се мисли за намаляване на съдебните такси.

Подобни решения предлагат и от Центъра за спогодби и медиация на базата на опита си дотук. А именно да се въведе задължителна първа обща среща по семейни дела. като може да става преди подаването на иска като процесуална предпоставка за завеждането му. Както и да се постановява от съда в определението му за насрочване на делото по вече образувано дело. Безспорно най-добре медиацията да се случва преди съдебното производство и така то може да приключи само с едно заседание, на което се одобрява споразумението.

Въвеждане на задължителна обща среща може да се предвиди и по дела с нисък материален интерес до 5000 лв., смятат от центъра.

ВСС участва в проект на Европейската мрежа на съдебните съвети за алтернативно решаване на спорове, информира Милка Итова от съвета. И представи проблемите, за които в проекта ще се търси най-добро решение. Сред тях са как да се уреди предварителната медиация в брачни и родителски спорове – като задължителна или доброволна? Да се въведе медиация и по време на съдебния процес по търговски и граждански дела, включително и по спорове с висок материален интерес. Изключмително важен е въпросът кой трябва да е медиатор, подчерта Милка Итова. И посочи, че според европейския опит като добър вариант се отчита това да са съдии, към които биват насочвани страните по спора. Разбира се, медиаторите не са съдиите, на които е възложено конкретното дело.

Големият отсъстващ е държавата

„По темата от дълги години удобно се говори, влиза в стратегии и концепции, всички много обичаме в медиацията, но – дотук. Големият отсъстващ е държавата като ангажимент, визия, приоритет“, заяви зам.-председателят на ВКС Красимир Влахов. Преди да се мисли за промяна в законите, медиацията трябва да стане държавна политика, като няма никакво значение дали Министерството на правосъдието го иска или не, то просто е длъжно, категоричен бе Влахов. Следващата стъпка трябва да е министерството да предложи на правителството стратегия за развитие на медиацията и конкретно ангажиране на конкретни институции с това, очерта пътя съдията. Иначе нищо няма да се случи – как например ако медиацията стане задължителна, тя ще се провежда в малките населени места и от кого, илюстрира Влахов. Въведе ли се задължителност категорично трябва да се мисли и за качеството на услугата, изискванията към медиаторите, но и за финансови стимули, защото те не могат да работят на гол ентусиазъм, зяви зам.-председателят на ВКС.

В по-нататъшни изказвания това бе доразвито включително с идеи за единен изпит за медиаторите, създаване на Камара, която да упражнява действителен контрол върху тях и т.н.

При удачни предложения, ще се справим бързо

В Министерството на парвосъдието е имало работна група за изготвяне на промени в Закона за медиацията, заяви на свой ред зам.-министър Вергиния Мичева. Когато обаче стигнахме до дискусията как да гарантираме качеството на медиаторите и заплащането на труда им, спряхме, защото не се разбрахме, обясни тя.

Разказа и за проведена днес среща с гости от федералния съд в Ню Йорк, където медиацията е уредена на ниво съдилища. За България е важно да решим дали всеки съд да отговаря за своя медиация или да е държавна политика, очерта проблема, както го вижда, Мичева. Тя смята, че наистина е по-добре да е държавна политикау, особено в страна като нашата, където „обичаме да се съдим“.

Поемаме инициативата бързо да се справим, ако имаме удачни предложения, заключи зам.-министърът.