DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът постанови в четвъртък, че британският министър-председател Тереза Мей не може да задейства процедурата за напускане на Европейския съюз без одобрението на парламента, предадоха информационните агенции.
Магистратите са отсъдили в полза на ищците, което означава, че депутатите ще трябва да гласуват „за“ или „против“ Брекзит. Това означава, че те могат да откажат да приложат на практика резултата от референдума, проведен в кралството през юни.
Съдът позволи на правителството да обжалва решението пред Върховния съд, който ще разгледа въпроса между 5 и 8 декември.
„Правителството е разочаровано от решението на съда. Страната гласува за излизане от ЕС на референдум, одобрен с нормативни актове на парламента. Правителството е решено да уважава резултата от референдума“, заявил министърът на международната търговия Лиъм Фокс.
Делото във висшия съд в Лондон, се смята за най-важният конституционен казус, възникнал пред сегашното поколение във Великобритания, отбелязва Асошиейтед прес. Същността на проблема е в баланса на властта между парламента и правителството.
За формалното начало на процеса на отделяне е необходимо правителството да активира член 50 от Лисабонския договор. Тогава ще започне да тече двугодишен срок, в рамките на който Великобритания ще трябва да се договори с останалите 27 държави-членки по условията за напускането и бъдещите отношения.
Премиерът Тереза Мей бе обявила, че до 31 март ще задейства процедурата и ще започне преговори с ЕС за излизане от общността. Тя разчиташе на кралски прерогатив, който позволява на правителството да прекрати участието на страната в международни договори.
Прерогативът дава правни привилегии на правителството от името на суверена, като позволява да се вземат решения без гласуване в парламента. Той се отнася за важни и основни въпроси като обявяване на война, издаване на паспорти и преговори по международни договори.
Мей възложи на главния прокурор Джереми Райт да отговаря за правния екип, който води съдебната битка срещу подадения иск.
Плановете на правителството за Брекзит бяха оспорени по съдебен път от ищци, които настояват, че излизането от ЕС ще премахне права, включително свободното движение в общността, и твърдят, че това не може да стане без одобрението на британския парламент.
Трима висши съдии постановиха, че „правителството няма властта по силата на кралския прерогатив“ да започне преговори за излизане от ЕС.
Преди референдума мнозинството депутати агитираха британците да гласуват “за“ оставане в ЕС.
Великобритания все още може да промени намерението си да напусне ЕС и след като задейства формалната процедура за преговори за „развод“ с Евросъюза, каза междувременно пред Би Би Си човекът, който е формулирал прословутия член 50 на Лисабонския договор, цитиран от Ройтерс.
Според бившия британски посланик в ЕС Джон Кер, който е автор на въпросния член 50, Великобритания „може да промени намерението си в хода на процедурата“.
„В този период, ако една страна реши, че в крайна сметка не иска да напусне ЕС, всеки ще се ядосва, че това е загуба на време, каза той. Те могат да се опитат да изтръгнат някаква политическа цена, но юридически не могат да ни накарат насила да напуснем.“
И двете страни по делото в лондонския съд – ищците и правителството, твърдят, че процедурата е необратима, щом веднъж е задействана.
Кер обаче настоява, че или парламентът, или обществото – чрез избори или чрез втори референдум – трябва да се произнесат отново по решението за напускане на ЕС в срок от 12 до 18 месеца. Той добави, че ако Шотландия гласува за независимост, тя вероятно ще получи доста бързо членство в ЕС.
