За онези, които имат неползвани дни от платения годишен отпуск за 2016 г.

Чавдар Христов, юрист, вицепрезидент на КНСБ

Въпроси.  С отминаване на  2016 г. се увеличават въпросите, свързани с неползваните годишни отпуски. Ето и едно от характерните запитвания: Имам неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни.  Какво ще стане с неползваните 5 дни, ако не искам да ги ползвам тази година?

Ще ги загубя ли или те ще се погасят по давност? Длъжен ли съм да искам отлагане на отпуска?  Може ли работодателят по собствена преценка принудително да ме изпрати в отпуск за 5 дни?

Отговор: Ако не желаете да ползвате през тази година остатъка от годишния си отпуск, е най –добре  да поискате отлагането му.

Платеният годишен отпуск е конституционно право (чл.48, ал.5 Конституцията) на работника или служителя. В съответствие с този конституционен текст условията и реда за ползването му са уредени в Кодекса на труда(КТ). Съответни правила  има и в Закона за държавния служител и в някои други закони, уреждащи различни от трудовите правоотношения. Питането очевидно се отнася за трудови правоотношения, поради което накратко по отделните въпрос, като се опираме на съответните разпоредби на КТ.

По същността си правото на такъв отпуск е същевременно и задължение за работника, т.е. отпуска следва да се ползва до края на годината за която се отнася ( чл.173, ал.5 КТ).

Работодателя е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176КТ (чл.173, ал.5 КТ).

Тоест срещу правото на работника стои задължение за работодателя.  В тази връзка (вж чл.173, ал.4КТ) той има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

– по време на престой повече от 5 работни дни,

– при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и

– в случаите, когато работникът/ служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Освен това оставащите 5 дни отпуск за 2016 г. могат да бъдат отложени за ползване за следващата 2017г.( чл.176 КТ) Отлагането става от:

1. работодателя – поради важни производствени причини, като поне половината от отпуска следва да е ползван през 2016г.;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Тоест въпросните 5 дни платен годишен отпуск за 2016 г. могат:

• да се ползват по определен ред в рамките на оставащите два месеца до края на 2016г. Било то по искане от работника или по разпореждане от работодателя, ако са налице посочените по-горе изисквания(чл.173, ал.4 КТ);
• да се отложат за следваща 2017 г. по искане на работника и със съгласието на работодателя;

По наше мнение, ако работника не желае да ги ползва сега най –добре е да поиска отлагане.

Независимо от горното е възможно да се случи и нещо друго – страните по правоотношението да не направят нищо, да бъдат пасивни и тогава ще се случи една неуредена изрично от закона хипотеза. С мълчаливото поведение, съгласие на страните тези 5 дни ще преминат за ползване през следващата година.

Според чл. 176, ал.2 КТ, ако отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Дори и при неизпълнение на тази разпоредба законът е намерил решение чрез следващата алинея 3-та, според която: „(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.“

В този смисъл за „загубване“ и дума не може да стане още повече, че законът не използва такъв израз.

Кодексът на труда   урежда погасяването на правото по давност при условията на чл.176а КТ.[2]

–––––––––––––––––––––––

Погасяване на правото на ползване

Чл. 176а. (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.