DeFakto.bg DeFakto.bg
Любопитен казус е на вниманието на Върховния административен съд (ВАС). Любопитен, защото за пореден път ще чертае параметрите на достъпа до обществена информация и правилата за това. Защото поставя проблем всяко обсъждане на казус ли е правораздавателна дейност. И най-вече защото страна по конкретното дело е другият върховен съд – Върховният касационен съд.
Казусът
Казусът е поставен от неправителствената организация Национална асоциация за обществена защита. Тя атакува отказа на ВКС да й предостави протокол от общото събрание на Гражданската колегия по приемане на тълкувателно решение от 2013 г. и последващо решение на административния съд София-град, потвърдил този отказ. Производството е по Закона за достъп до обществена информация.
Тълкувателното решение на ВКС е за констативния нотариален акт и неговата доказателствена сила. А асоциацията настоява да получи достъп до обсъжданията по казуса, защото тази информация не е тайна и е важно да се установи „прозрачността на дебата“ сред върховните съдии.
През юни 2015 г. столичният административен съд отхвърля искането като приема, че в случая е налице защитена от закона тайна на съвещанието, приемайки, че става дума за правораздавателна дейност.
Така нещата стигат до Върховния административен съд.
Прокуратурата: Няма аргументи да не е публична
Казусът е поет от съдиите Марина Михайлова, Донка Чакърова и Илиана Славовска. И изчерпан в едно заседание на 26 октомври т.г.
Решение, разбира се, още няма. Но впечатлява позицията на прокурор Искренна Величкова от ВАП.
Според нея административният съд не е бил прав да разделя тълкувателната дейност на две – изслушване на страните, което е публично, и съвещание, което е тайно. И така е допуснал вътрешно противоречие, определяйки исканата информация веднъж като обществена със служебен характер и, втори път, като защитена тайна.
„Правото на достъп до обществена информация е конституционно право и конституционният законодател не го е обвързал от наличието или липсата на други форми и средства за държавен и обществен контрол.
Надделяващ обществен интерес винаги е налице при обществена информация, относима към разкриване на корупция, злоупотреба с власт, към повишаване отчетността и прозрачността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. В този смисъл, липсват достатъчно аргументи за изключване на обсъждането от приложното поле на Зако за достъп до обществена информация“, обявява прокурор Искренна Величкова.
Тайна ли са все пак съвещанията по тълкувателни дела? Окончателният отговор ще даде ВАС. Интересното е, че ако каже „да“ на публичния достъп, ще отвори вратите и към съвещанията не само във ВКС, но и във Върховиня административен съд. А там също имат прелюбопитни дела.
