Последни новини
Home / Законът / Третият референдум не може да потъне в небитието

Третият референдум не може да потъне в небитието

Defakto.bg

Третият поред национален референдум у нас явно ще виси на косъм до последния момент и ще изправя на нокти власт и граждани.

Според данните на ЦИК, обявени по обяд, в допитването са участвали 3 135 634 български граждани при необходими малко над 3,5 млн. гласоподаватели, за да станат резултатите от референдума задължителни. Алфа рисърч пък отчете 50,3 % активност на референдума при необходима около 51,26 %.

Дилемата ще бъде решена след окончателните резултати на ЦИК. По закон тя трябва да обобщи данните и обяви резултатите най-късно до 5 дни след приключването на гласуването. Да се надяваме, че ЦИК ще се държи отговорно и няма да тупа топката до последния момент.

Дори и броят на участниците в референдума обаче да не достигне заветното число от 3,5 млн., вече е ясно – гласът на участвалите в него граждани не може да потъне в небитието. Колкото и да не й се иска на властта.

Правила и последици

Правилата в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са ясни. Резултатите от референдума са задължителни, без нужда от последващо одобрение от Народното събрание при две условия. Първото – в него да са участвали поне толкова гласоподаватели, колкото на последния парламентарен вот. И, второто – над половината от гласувалите да са отговорили с „да“ на поставените въпроси.

Второто условие е налице. И, според ЦИК, и според паралелното преброяване на Алфа рисърч. Въпросът за мажоритарния избор на депутати събира 74, 2% „да“ (според Алфа рисърч) и 71,96 % „да“ (според неокончателните данни на ЦИК). Срещу 19,1 % „не“ (по първия източник) и 16,22 % „не“ (по втория). Резултатите по въпроса за задължителното гласуване са 65,6 % „да“ (Алфа рисърч) и 61,84 % „да“ (ЦИК) срещу съответно по 28,2 % и 26,22 % „не“. По третото питане – за драстично намаляване на партийната субсидия на 1 лев с „да“ са отговорили 78,1 % (Алфа рисърч), съответно 72,4 % (по ЦИК). „Не“-то събира 15,9 % според едните и 15,05 % според другите.

Голямата въпросителна е за първото условие, процента на участвалите в референдума. Според известното дотук, очакванията клонят към песимизъм.

Ами сега?

Каквито и да са окончателните резултати, е факт – въпреки неглижирането на референдума и призивите за неучастие в него, активността е висока. Хората са поискали и са си казали думата.

Какво става при това положение? Казва го законът. Ако в допитването са участвали повече от 20 % от имащите право на глас (а в случая клонят към 50 %), предложенията се включват в дневния ред на парламента. И се разглеждат от него в 3-месечен срок. Сиреч топката отива при депутатите.

Оттук нататък може само да се предполага. А обоснованите предположения, съдейки по декларирани политически намерения, са парламентът да преразгледа поне партийната субсидия и да я намали. Вероятно не до драстичния 1 лев – това би върнало на власт „черните“ партийни каси, но все пак…

За задължителното гласуване е ясно – то вече влезе в Изборния кодекс. Трето и четвърто е, че за ред юристи нормата е противоконституционна, защото превръща едно дадено от основния закон право в задължение.

За мажоритарния вот ще видим. Има гласове за въвеждане на смесена система, както избирахме навремето Велико Народно събрание.

Аналогии

Това е третият поред национален референдум от „промяната“ през 1989 г. насам. И трите не постигнаха задължителност, но надскочиха 20-те процента от имащите право на глас.

Първият бе през 2013 г. по въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България с изграждането на нова АЕЦ“? Въпросът отиде в парламента и бе закрит там.

Вторият се проведе през 2015 г. по въпроса „Подкрепяте ли да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми“? Резултатът е, че гласуването по интернет влезе в Изборния кодекс. Проблемът – че това решение още не се прилага.

 

About De Fakto

Проверете също

Мария Павлова, зам. главен прокурор ще ръководи общо звено срещу изборни нарушения

  Изпълняващият функциите главен прокурор на Република България Борислав Сарафов, вътрешният министър Калин Стоянов и …

Обреченият избор на 11 – те от професионалната квота на съдии, прокурори и следователи

Миналата седмица Koнcтитyциoнният cъд  отклони искането на бившия главен прокурор Иван Гешев срещу „анулирания“ избор …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 + eleven =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.