Третият референдум не може да потъне в небитието

Третият поред национален референдум у нас явно ще виси на косъм до последния момент и ще изправя на нокти власт и граждани.

Според данните на ЦИК, обявени по обяд, в допитването са участвали 3 135 634 български граждани при необходими малко над 3,5 млн. гласоподаватели, за да станат резултатите от референдума задължителни. Алфа рисърч пък отчете 50,3 % активност на референдума при необходима около 51,26 %.

Дилемата ще бъде решена след окончателните резултати на ЦИК. По закон тя трябва да обобщи данните и обяви резултатите най-късно до 5 дни след приключването на гласуването. Да се надяваме, че ЦИК ще се държи отговорно и няма да тупа топката до последния момент.

Дори и броят на участниците в референдума обаче да не достигне заветното число от 3,5 млн., вече е ясно – гласът на участвалите в него граждани не може да потъне в небитието. Колкото и да не й се иска на властта.

Правила и последици

Правилата в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са ясни. Резултатите от референдума са задължителни, без нужда от последващо одобрение от Народното събрание при две условия. Първото – в него да са участвали поне толкова гласоподаватели, колкото на последния парламентарен вот. И, второто – над половината от гласувалите да са отговорили с „да“ на поставените въпроси.

Второто условие е налице. И, според ЦИК, и според паралелното преброяване на Алфа рисърч. Въпросът за мажоритарния избор на депутати събира 74, 2% „да“ (според Алфа рисърч) и 71,96 % „да“ (според неокончателните данни на ЦИК). Срещу 19,1 % „не“ (по първия източник) и 16,22 % „не“ (по втория). Резултатите по въпроса за задължителното гласуване са 65,6 % „да“ (Алфа рисърч) и 61,84 % „да“ (ЦИК) срещу съответно по 28,2 % и 26,22 % „не“. По третото питане – за драстично намаляване на партийната субсидия на 1 лев с „да“ са отговорили 78,1 % (Алфа рисърч), съответно 72,4 % (по ЦИК). „Не“-то събира 15,9 % според едните и 15,05 % според другите.

Голямата въпросителна е за първото условие, процента на участвалите в референдума. Според известното дотук, очакванията клонят към песимизъм.

Ами сега?

Каквито и да са окончателните резултати, е факт – въпреки неглижирането на референдума и призивите за неучастие в него, активността е висока. Хората са поискали и са си казали думата.

Какво става при това положение? Казва го законът. Ако в допитването са участвали повече от 20 % от имащите право на глас (а в случая клонят към 50 %), предложенията се включват в дневния ред на парламента. И се разглеждат от него в 3-месечен срок. Сиреч топката отива при депутатите.

Оттук нататък може само да се предполага. А обоснованите предположения, съдейки по декларирани политически намерения, са парламентът да преразгледа поне партийната субсидия и да я намали. Вероятно не до драстичния 1 лев – това би върнало на власт „черните“ партийни каси, но все пак…

За задължителното гласуване е ясно – то вече влезе в Изборния кодекс. Трето и четвърто е, че за ред юристи нормата е противоконституционна, защото превръща едно дадено от основния закон право в задължение.

За мажоритарния вот ще видим. Има гласове за въвеждане на смесена система, както избирахме навремето Велико Народно събрание.

Аналогии

Това е третият поред национален референдум от „промяната“ през 1989 г. насам. И трите не постигнаха задължителност, но надскочиха 20-те процента от имащите право на глас.

Първият бе през 2013 г. по въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България с изграждането на нова АЕЦ“? Въпросът отиде в парламента и бе закрит там.

Вторият се проведе през 2015 г. по въпроса „Подкрепяте ли да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми“? Резултатът е, че гласуването по интернет влезе в Изборния кодекс. Проблемът – че това решение още не се прилага.