DeFakto.bg DeFakto.bg
Заканата, че проблемът „Узунов”, отива в парламента, бе изпълнена днес.
В писмо до народните представители от 43-о Народно събрание Соня Найденова и Калин Калпакчиев от ВСС ги приканват да инициират дисциплинарно дело срещу избраника си Димитър Узунов, като поискат неговото дисциплинарно уволнение от Висшия съдебен съвет.
Дотук се стига, след като мнозинството в самия съвет на два пъти бетонира Узунов като свой представляващ и не видя нищо притеснително нито във факта, че той си присвои ролята на началник на ВСС, нито в публично заявените и не веднъж от него неистини срещу опонент. Става дума за едноличното решение на Узунов кои кадровици да участват в срещите с европрокурорите, проверяващи нашето обвинение, като представители на институцията. И за твърденията му, че Калин Калпакчиев от ВСС управлява проект по оперативна програма „Добро управление”, договорът за който бил сключен на тъмно, без одобрение н съвета. Както и че Калпакчиев ще получи от това 340 000 лв. или поне приблизително толкова. Забележителното бе, че подкрепилото Узунов мнозинство във ВСС избяга от въпроса излъгал ли е представляващият или не. И дали това е поведение, достойно за кадровик и съдия.
На 3 ноември, след повторното бетониране на представляващия на този пост, Соня Найденова публично обяви, че ще използва и последната законова възможност като отнесе въпроса до парламента.
И го стори. Днес по обяд писмото до народните представители е депозирано в деловодството на НС.
Проблемът, който депутатите трябва да решат обаче вече не е за свалянето на Узунов като представляващ ВСС (това е извън техните правомощия), а за дисциплинарното му уволнение от съвета изобщо.
Може ли парламентът да се меси?
Стъпката е прецедент – досега народните представители, поне официално, не са търсили сметка от свой избраник в съдебната власт, за поведението му.
Доскоро това нямаше и как да стане. Но последните промени в Закона за съдебната власт разписаха ясен механизъм за търсене на дисциплинарна отговорност на съдебен кадровик, включително от парламента. Така се доизпълни със съдържание и конституционният текст, че членовете на ВСС предсрочно напускат поста при дисциплинарно освобождаване от длъжност.
За какво става дума? В съдебния съвет, както е известно, има две квоти – професионална и парламентарна, разделени поравно 11 на 11. Парламентът избира „своите” от ВСС с 2/3 мнозинство. Съдиите, прокурорите и следователите поотделно излъчват своите пратеници в съвета, като вече принципът е 1 магистрат-1 глас.
Доскоро предложение за уволнение на кадповик можеха да правят петима от ВСС. Така бе от този съвет бе уволнен покойният Камен Ситнилски.
Законовите промени обаче дадоха и други опции. В чл.312 на ЗСВ бе записано, че предложение за дисциплинарно уволнение на кадровик от професионалната квота, може да бъде направено и от една пета от действащите съдии, прокурори или следователи (според това кой го е избирал).
Съответно изборен член на ВСС от парламентарната квота, може да бъде предложен за най-тежката санкция от една пета от депутатите, т.е. от 48 от тях.
Така че парламентът вече може да се меси. Без да прекрачва границите на разделението на властите, защото крайното решение се взема от ВСС и то със 17 гласа „за” уволнение.
Бъдете съпричастни
Бившият председател на районния съд в Сандански Димитър Узунов бе избран за член на ВСС през 2012 г. от 41-о Народно събрание. И спрямо него може да се приложи новият механизъм. Разбира се, ако депутатите изобщо се занимаят с въпроса.
Какви са аргументите на Найденова и Калпакчиев да го направят? В писмото си до народните представители те описват историята на исканата оставка на представляващия ВСС и ги приканват да се запознаят „факти и събития от дейността на изборен член на ВСС, избран от Народното събрание”. Както и да ги оценят „по закон и съвест”. Нещо повече – оценява поведението на мнозинството в съвета и мълчанието му по поставените проблеми като „нежелание на институцията да утвърждава високи стандарти на професионализъм и морал”.
Това поведение е опасно не само за магистратите, но и за обществото и държавата, защото може да подкопае легитимността на правосъдието, заявяват Найденова и Калпакчиев. И напомнят Монтескьо: „За да не може да се злоупотребява с власт, трябва нещата да се подредят така, че властта да възпира властта”.
Апелът към народните представители е: „Бъдете съпричастни към укрепване на общественото доверие в съдебната власт в България. Вашата оценка ще даде знак на магистратите и на обществото какъв трябва да е обликът на съдебната власт, кои са общочовешките ценности, които обединяват хората и поставят границата на допустимото, правилното и почтеното поведение. Поведението, което да заслужи обществено доверие”.
Ами сега?
Сигурно е, че стъпката няма да се посрещне еднозначно. Съвсем сигурното – че мнозинството във ВСС ще я оцени най-малко като опит за намеса в делата на независимата власт и независимите кадровици. Впрочем, там разполагат с богата палитра от обвинения, осъждания и контраудари срещу инакомислещите. Видя се в практиката.
По-важното е как ще реагират депутатите и дали изобщо ще намерят време за щекотливия проблем в тези размирни политически времена.
Въпрос на отговорност. Много е удобно участието на парламента в конструирането на „правителството на третата власт” ВСС да се сведе само до избирането и изстрелването на „свои” в кадровия орган. До пазарлъци срещу обещания. Избирането обаче не е само пазарлък, то е вид гаранция за качествата на „пратеника” и съучастие на парламента в неговите провали. Мълчанието в случая ще е най-лошият отговор.
