DeFakto.bg DeFakto.bg
Божидар Божков е дал лична оценка за Димитър Вергиев, а за това не съдят
Край! Журналистът Божидар Божков не е наклеветил „уважавания“ професор Димитър Вергиев нито във Фейсбук, нито чрез последвали публикации. Това окончателно решиха Георги Пепеляшев, Мъгърдич Мелконян и Тодор Митев от Бургаския окръжен съд. Вергиев трябва да плати и всички разноски на журналиста по делото.
Това е един от финалите на една „гореща“ журналистическа история. В която един от някогашните герои на Божидар Божков го преследваше за възкръсналото си минало и много държеше да се зачете правото му „да бъде забравен“. Със завеждането на дело обаче господин Вергиев постигна точно обратния ефект.
Сагата
„Де факто“ разказа за сагата преди време, затова – само кратко припомняне.
През далечната 2001 г. във в.“Сега“ излиза публикация „Приключения и интриги в бургаския университет“. Тогава авторът Божидар Божков е описал как бившият директор на СИК в Бургас Димитър Вергиев е станал студент в бургаския университет, въпреки че дипломата му за средно образование е 3,27 и макар да не е показал по-високи резултати в следването е дарен с бонус във вид на специална програма за вземане на две години за една, предназначена за отличници. А отказалата да му пише тройка преподавателка доц. Дитка Димитрова получава шамари от студента. Резултатът е, че доц.Димитрова е пенсионирана преждевременно, а Вергиев преместен да учи във Висшия химикотехнологичен институт в София.
Изненадващо, 14 години по-късно, през август 2015 г. в телефонно обаждане от журналиста се иска да изтрие материала си, понеже Вергиев вече бил „уважаван професор“. Всъщност той е станал доцент и доктор в Техническия университет в София, преподавал е и в туристическия колеж в Благоевград. Журналистът отказва, но в крайна сметка публикацията е изтрита от сайта на в. „Сега”.
Божидар описа случката във Фейсбук, медии го препечатаха, а Вергиев му заведе две дела – наказателно за клевета и гражданско за непозволено увреждане. Гражданското бе спряно в изчакване на финала на наказателното.
Пред наказателния съд журналистът трябваше да отговаря за изразите „било му е обещано (на Вергиев – б.р.) да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно“, „…уговорил няколко човека да ми строшат костите“, „не съм убеден, че с титлата се променя и нравът“.
През юни т.г. районният съд в Бургас оправда Божидар Божков, но „уважаваният професор“ отиде и на втора инстанция. Сега се произнесе и тя. Наказателното дело е закрито.
Какво казва съдът?
Божков не може да бъде преследван за публикации, позоваващи се на негов пост във Фейсбук, но чийто автор не е той, категорични са магистратите. Но най-вече – изразите, от които се е засегнал някогашният студент Вергилов, не са позорящи.
Говори съдът:
„На първо място, това е изразът „му бяха обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно“. За да е осъществен съставът на престъплението клевета, е необходимо със съответния израз обективно да се разгласява позорно обстоятелство или да се приписва престъпление. От тълкуването на израза и съпоставянето му с останалата част от текста се установява, че се касае за успешно завършване на образование във висше учебно заведение. Ноторен е фактът, че висшето образованието се заплаща, поради което това следва да е единственият разумен смисъл на изречените изрази. Действително, може да се цели да се постигне ефект на определено внушение, но това е въпрос на интерпретация на възприемащия информацията. След като не може от самия израз да се направи недвусмислен извод за разгласяване на позорящи обстоятелства, то този израз няма как да се приеме за клеветнически. Поради това настоящата инстанция намира за ирелевантно дали в миналото тъжителят е завършил висше образование и дали си е заплащал семестриалните такси за това.
Вторият израз: „…уговорил няколко човека да ми строшат костите.“, също не представлява клевета. За да се приеме, че е налице приписване на престъпление, следва в изразите да се съдържат достатъчно конкретни факти за деяние, което е престъпно по смисъла на НК, а такива няма. С този израз не е извършено престъпление и под формата на разгласяване на позорно обстоятелство, тъй като обвинението не е доказало, че информацията не е получена от източника, посочен от подсъдимия (приятелка на Вергиев – б.р.) Правилото на чл. 147, ал. 2 НК би се приложило тогава, когато тъжителят докаже, че негова приятелка не е предоставила подобна информация на подсъдимия. В тази хипотеза именно ще се падне в тежест на подсъдимия да доказва, че действително Вергиев е уговарял хора да извършат посегателство върху личността му. Това произтича от обстоятелството, че позорното обстоятелство, което е разгласено и чиято истинност следва да се доказва, е не даването на информация от страна на приятелка на тъжителя, а действията на тъжителя по уговаряне на хора за извършване на престъпление.
По отношение на третия израз: „Но не съм убеден, че с титлата се променя и нравът.“, отново обективно липсва разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Фразата представлява обобщение, с което се изразява отношение към личността на тъжителя. Като каква обаче се характеризира тази личност, отново остава въпрос на итерпретация от четящия текста. Също така, за да е налице съставомерност по чл. 147 НК е необходимо да бъдат разгласени факти от обективната действителност, които могат да бъдат проверени, докато в случая се касае за изразена лична оценка, която не подлежи на проверка. Безспорно е и в теорията, и в практиката, че престъплението клевета не може да се осъществи чрез изрази, с които се дава лична оценка“.
Сега журналист и „уважаван професор“ вероятно ще се срещнат на терена на граждански процес. Има и друг варинт – сагата да приключи, като господин Вергиев си оттегли иска.
