Нуждае ли се Конституцията от допълнения за изборите и референдумите? Защо не!

Defakto.bg

Лично мнение

Чавдар Христов- юрист, вицепрезидент на КНСБ

В текстовете на  Конституцията на РБългария,  които  уреждат въпроси свързани с изборите и референдумите, стои  общото, равно и пряко избирателно право на гражданите са два – чл.10 и чл.42 КРБ.  За референдумите има още няколко текста, които не допринасят с почти нищо за очертаване на този конституционен институт –  чл.84, чл.98, чл.102, чл.136 КРБ относно отношението на народното събрание (НС) към приемане на решение за национални референдуми, на Президента по насрочването им и на общинските съвети, в случаите на местен референдум.

Сравнението на броя и съдържанието на нормите относно референдумите и изборите в Конституцията и двата закона – Изборния кодекс и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление показва, че и двата закона дописват Конституцията, като съдържат в себе си норми, които (по мое мнение) би следвало да са включени в отделна глава на Конституцията.  Защото изборите и референдумите имат фундаментално значение за държавата и държавността.

Чрез тях се осъществява прякото и непряко упражняване на властта от суверена. Прякото – по пътя на референдумите, непрякото-чрез избори за съответните държавни органи, които от името на суверена, т.е. на народа, упражняват властта.

Те са израз на демократичното устройство и функциониране на държавата, което е възприето като основополагащ принцип в съвременното държавно устройство.  Идеята на част от преамбюла на КРБ за създаване на демократична държава почива именно на правото на избор-пряк и непряк – „..прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,…”. Забележете, правова и социална, но на основата на демократичността. Тази „основа” предполага отделен самостоятелен раздел в който да се разгърне на принципно и най-високо, на Конституционно равнище, правната рамка на изборите, респективно референдума на непосредственото и опосредено упражняване на властта от суверена.

И още един аргумент – разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие(чл.5, ал.2 КРБ). Щом това е така, няма пречка тази  глава директно да урежда въпроси, които са от съществено значение за формиране на държавното устройство, вкл.прякото решаване на определени въпроси от суверена на властта.

Какво предлага Конституцията по отношение референдумите и какво Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, към който насочва тя?

1.Конституцията възлага на закона строго опраделени задачи по отношение на детайлната правна уредба на  избори и референдуми.[1]  Употребените в нея  понятия „организация”[2] и „ред”[3] за произвеждане на референдуми, респективно избори, разбираме в общоприетият им смисъл. Същността им  е дефинирана в Българския тълковен речник. Изхождайки от нея правим извода, че „организация” не е равно на „ред” и обратното. А те двете заедно или поотделно не са равни на „условия”,  понятие,  което е добавено в чл.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. [4] То обаче не произтича от текста на чл.42, ал.2 от КРБ. Тоест то е добавено  в закона без конституцията да разпорежда, изисква това. Думата „условиe/я” се среща в други конституционни текстове, но за разлика от тях в чл.42, ал.2 КРБ тази  дума не е употребена! Тоест няма основание да разсъждаваме по нейната същност и значение в контекста на възложеното от този член на КРБ на закона.

Думата „условие” има съдържание/значение, което е общоизвестно и би следвало да очакваме, че законодателя я е употребил в нейния общоприет смисъл[5] – предпоставки, изисквания от които зависи произвеждането на изборите/референдумите.

Едва след нея идват организацията и редът за произвеждането им.

Проблемът тук е, че Конституцията не възлага на закона да определя условията за произвеждането. Защо –  това е друг въпрос.

Същите наблюдения се отнасят и за съотношението Конституция и Изборен кодекс[6].

2.Какво следва от това?

Дори и да приемем, че е възможно (след съответното допълнение) Конституцията  да делегира на закона да урежда и условия, то въпреки това има някои, от съдържащите се сега в закона, които са толкова същностни на правото, че би следвало да са уредени в Конституцията.

Ето няколко конкретни текста, които би следвало да бъдат уредени в Конституцията, а не в закона.

По убедителен начин тази констатация личи например в чл.9[7] от закона, който урежда предмета на националния референдум.

Какво общо има с реда и организацията на произвеждането на национален референдум ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 (вж текста под черта), чрез които, макар и не концентрирано, се дефинира националния референдум и се очертава предметния кръг от въпроси по които може да се прозвежда национален референдум.

Ако приемем, че в тези алинеи се съдържат условия, по смисъла на определението от българския тълковен речник (изисквания, предпоставки), то извън липсата на конституционно основание да бъдат уредени в закона, те са от такъв характер, че мястото е в Конституцията.  

Същите съображения важат и за чл.10, ал.1 и 2-ра[8] от закона (Предложение за произвеждане на национален референдум).

Няма никаква логика да ги възприемем, като израз на организация или ред. Още по-малко като условие от типа референдума да се произведе през лятото или през зимата. В тези алинеи се уреждат същностни въпроси на пряката демокрация, чието място е в Конституцията, като доразвитие, очертаване на характеристиките, целите, предметния кръг и т.н. на референдума, като един от инструментите за осъществяване на властта пряко, непосредсвено от  гражданите.

Специално внимание изисква чл.9, алинея 6 (вж текста под черта). В него очевидно се „оглежда” чл.1 от Конституцията, т.е. нейната същност изисква мястото й да е в КРБ, а не в закона. Същото следва да се каже и за чл.3, ал.1[9]. Нищо общо няма по съдържанието си тази норма с организация и ред, че дори и с условие за произвеждане на референдумите. Тя е логическо продължение на чл.1, ал.2 КРБ, относно непосредственото осъществяване на властта от суверена[10]. Подобни съображения могат да бъдат изложени и по отношение чл.6 от закона[11], чл.23[12] относно „Приемане или отхвърляне на предложението“ – предмет на национален референдум, както и подбните текстове относно местните референдуми.

3.Какво следва от примерите и от подобните, които можем да открием в Изборния кодекс? Че пред нас стои въпрос – нуждае ли се правната рамка на референдумите и изборите от доразвитие и промяна в Конституцията?

По мое мнение отговорът следва да е положителен. В противен случай, както изборите, така и референдумите (национални и местни) ще се подмятат, като „вкусна”, но виртуална хапка в демократичното меню, което ни сервират и приемаме ежедневно.

---

---

[1]КРБ, чл.42 (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

[2] Организация-Съчетание на нещо в една цялост, в стройна система. Български тълковен речник, БАН,1993г., стр.561.

[3] Ред – пак там, стр.827, думата има десет значения. Интересуващото ни в случая е №8.”Установена правилност в хода на известна работа или явление…”

[4] Предмет

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт.

[5] „Условие”. В тълковния речник на БАН, 1996 г. стр.997, думата е описана с 4 значения. Интересуващото ни в случа е : „№2.Изискване” или „3.Това, от което зависи нещо друго; предпоставка.”

[6] Изборен кодекс

Чл. 1. Този кодекс определя:

1. условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Република България;
2. оспорването на резултатите от изборите;
3. условията и реда за попълване на мандати.

[7] Предмет

Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:

1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.

(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

(5) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.

(6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.

(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

[8] Предложение за произвеждане на национален референдум

Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.

(3) Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети по ал. 1, т. 5, по ал. 2 и по чл. 11, ал. 2.

(4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с “да” или “не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.

[9] Форми на прякото участие

Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:

1. референдум;
2. гражданска инициатива;
3. европейска гражданска инициатива по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011;
4. общо събрание на населението.

(2) Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво.

(3) Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво, а общото събрание на населението – на местно ниво.

[10] КРБ Чл.1 (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

[11] Съдебен контрол

Чл. 6. (1) Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане.

(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд, а за законността на местен референдум и за неговите резултати – от съответния административен съд.

[12] Приемане или отхвърляне на предложението – предмет на референдума

Чл. 23. (1) Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.

(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.