Последни новини
Home / Законът / Проф. Емилия Друмева: КС е добре да изтълкува хипотезата „служебен кабинет, без разпуснат парламент”

Проф. Емилия Друмева: КС е добре да изтълкува хипотезата „служебен кабинет, без разпуснат парламент”

Defakto.bg
%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%b2%d0%b02
Проф. Емилия Друмева

 Хипотетични разсъждения в случай на оставка

В случай, че кандидатът на ГЕРБ загуби втория тур на изборите за президент и вицепрезидент и министър –председателят Борисов подаде оставка (както сам заяви) Народното събрание трябва да я гласува.  Решението се приема с гласовете на повече от половината депутати в пленарната зала.  Процедурата, която следва, е  разписана в чл. 99 на Конституцията на България.  А още в зората на демокрацията, Конституционният съд  разтълкува пътя на парламентарна рулетка за съставяне на нов кабинет по чл. 99 от Конституцията, решение, което и до днес е настолна книга на политиците  в случаите на политически кризи и предсрочни избори ( Решение №  20 от 1992 г., влязло в сила през януари 1993 г ) .

Няколко са възможностите за преодоляване на кризата, ако премиерът Борисов сдаде властта след 13 –ти ноември. Тези възможности произтичат от Конституцията, от практиката на Конституционния съд и от становища на утвърдени конституционалисти. Обърнахме се за коментар и разяснение към проф. Емилия Друмева:

 Първо, приетата оставка на министър-председателя превръща редовното правителство в „правителство в оставка”; то обаче е длъжно да продължи да изпълнява функциите си.

Второ, трябва да се състави редовно правителство. На ход е действащият държавен глава, който може да инициира (до) 3 поредни опита, чрез които Народното събрание да се постарае да състави ново правителство. Това е известната „въртележка” в три възможни тура; започва се с най-голямата парламентарна група, което означава, че президентът трябва да даде мандат отново на Бойко Борисов, а ако той в 7-дневен срок  не успее да сформира кабинет, рулетката се завърта пак (б.ред. Румяна Бъчварова обяви, че ГЕРБ няма да прави второ правителство в тази стиуация). И президентът връчва  мандат на следващата по големина партия в парламента – в случая това е БСП.   Тогава започва да тече отново 7-дневен срок за съставяне на правителство. Ако и този втори опит не успее,  държавният глава има право да даде мандат на друга избрана от него парламентарна група.  „В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от “следващите парламентарни групи”, т.е. при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващото по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител трябва да положи усилия “да намери изход в ситуация”, четем в решението на Конституционния съд.
Едва след трети неуспешен опит на  парламентарните политически сили  да излъчат редовен кабинет, президентът има право да разпусне Народното събрание, да назначи служебно правителство и да свика предсрочни парламентарни избори. Така е по общия ред, предвиден в Конституцията.

Трето, какво става обаче, ако сме в хипотезата, в която е сегашният президент Росен Плевнелиев, а именно – според чл. 99 ал.7 от Конституцията  в последните три месеца от своя мандат държавният глава няма право да разпуска Народното събрание. При положение, че Народното събрание, след приетата оставка на премиера, не е успяло да състави редовно правителство  в трите възможни тура, президентът Плевналиев трябва да състави служебно, т.е. президентско правителство, но без да разпуска Народното събрание !!!

Какво се случва нататък? Явно в такава хипотеза целта е достигане до предсрочни парламентарни избори. Но пътят към тях е затворен от неразпуснатия парламент. Освен това, изричната писана уредба,  съдържаща се в Конституцията относно такава ситуация (чл. 99, ал.7) свършва дотук; Конституцията не казва повече. Един ежедневник нарече тази сдържаност „дупка в Конституцията”. Пресилено – просто възможни са много и различни разположени във времето хипотези и Конституцията не може да покрие всички. Целта е да се стигне до предсрочни парламентарни избори и някой трябва да разпусне Народното събрание. В общата конструкция на чл. 99 това е правомощие на президента. Действащият няма право; остава новоизбраният президент когато встъпи в длъжност – да разпусне парламента и да определи дата за предсрочни избори. Това може да стане както при съставен вече служебен кабинет в края на мандата на действащия президент, така и без заварен служебен кабинет (както 1996-1997г. когато новият президент състави служебен кабинет). Новоизбраният държавен глава като пълноправен президент може да прави промени в завареното служебно правителство.

Няма съмнение, хипотезата е сложна. Впрочем фигурата на служебното правителство и разпускането на парламента сама за себе си е сложна и възлова за всяка парламентарна държава. А когато тази фигура се осъществява през последните 3 месеца от мандата на действащия президент, сложността й се мултиплицира; още повече, когато уреждането на въпросните отношения не е ясно разписано, а е оставено на разума и тълкуването, съответстващо на конституционните принципи.

Такава ситуация, без значение дали се случва в конкретната реалност, просто „кани” Конституционния съд да стабилизира конституционните очертания чрез тълкуване, конфортно на Конституцията.



 

Хипотезите на чл. 99 от Конституцията

Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.

(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

About De Fakto

Проверете също

След първия доклад за върховенството на закона, кадровиците отчитат пред Брюксел нови декларации за “членства” и правила за премиите

Днес решиха да допишат като постижения ЕИСС, моделите за съдебната карта, освобождаването от държавни такси …

Европейската комисия заплаши България с наказателна процедура за т. нар. “златни паспорти” (допълнена)

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс предупреди днес, че Европейската комисия може да предприеме наказателна процедура …

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.