DeFakto.bg DeFakto.bg
Министър-председателят Бойко Борисов внесе в Народното събрание оставката на ръководеното от него правителство. Решението ще бъде обсъдено и гласувано от парламента в сряда.
В писмото си до народните представители премиерът заявява, че Министерският съвет ще продължи да изпълнява функциите си до избирането на ново правителство и ще осигури приемственост в управление, съобщи пресслужбата на МС.
Ако парламентът приеме оставката на министър-председателя редовното правителство се превръща в „правителство в оставка”. По конституция то е длъжно да продължи да изпълнява функциите си до сформиране на ново.
След приемане на оставката, на ход е действащият държавен глава, който може да инициира (до) 3 поредни опита за съставяне на ново правителство. Това е известната „въртележка” по чл. 99 от Конституцията, при която в случая президентът трябва да даде мандат отново на Бойко Борисов, който заяви вече, че няма да прави нов кабинет в рамките на сегашния парламент. След това Плевнелиев ще връчи мандат на БСП, чиито лидер Корнелия Нинова също обяви, че няма да сформират кабинет, без нови избори. При третия си опит , държавният глава има право да даде мандат на друга избрана от него парламентарна група.
Едва след трети неуспешен опит на парламентарните политически сили да излъчат редовен кабинет, по конституция президентът има право да разпусне Народното събрание, да назначи служебно правителство и да свика предсрочни парламентарни избори. В случая обаче сме в хипотезата, в която Росен Плевнелиев няма право да разпусне парламенът, а именно – според чл. 99 ал.7 от Конституцията в последните три месеца от своя мандат държавният глава няма право да разпуска Народното събрание.
В тази хипотеза, президентът Плевнелиев трябва да състави служебно, т.е. президентско правителство, но при работещ парламент, коментира пред DeFakto бившият конституционен съдия, проф. Емилия Друмева.
В подобни ситуации „целта е да се стигне до предсрочни парламентарни избори и някой трябва да разпусне Народното събрание. В общата конструкция на чл. 99 това е правомощие на президента. Действащият няма право, остава новоизбраният президент когато встъпи в длъжност (в случая „Радев“- около 20 -22 януари б.а.)– да разпусне парламента и да определи дата за предсрочни избори. Това може да стане както при съставен вече служебен кабинет в края на мандата на действащия президент, така и без заварен служебен кабинет (както 1996-1997г. когато новият президент състави служебен кабинет)“, заяви Друмева.
Новоизбраният държавен глава като пълноправен президент може да прави промени в завареното служебно правителство. „Сегашната ситуация, просто „кани” Конституционния съд да стабилизира конституционните очертания чрез тълкуване на Конституцията“, предложи бившият конституционен съдия.
.
