DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът Росен Плевнелиев е отправил искане до Конституционния съд за тълкуване – дали в последните три месеца от своя мандат държавният глава насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание. Държавният глава се обръща към Конституционния съд, за да се избегне противоречивото тълкуване на Конституцията и да се предотврати вакуум в конституционната система, съобщи пресслужбата на президента. Основният закон предвижда възможност в чл. 99, ал. 7, при която депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство. Когато трите опита някоя от парламентарните групи да състави правителство са неуспешни и това се случва в последните три месеца от мандата на действащия президент на Републиката, тогава държавният глава съставя служебно правителство, но не разпуска парламента.
Съществуват различни мнения в общественото пространство и в правната литература по отношение на продължението на процедурата по смисъла на чл. 99, ал. 7 от Конституцията. Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, а в неговата компетентност е само да назначи служебно правителство. Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
Бившият конституционен съдия, проф.Емилия Друмева препоръча пред De Fakto, че именно хипотезата на чл. 99 ал.7 от Конституцията се нуждае от тълкувателно решение на Конституционния съд, за да бъдат изчистени намеренията на законодателя в хипотези като сегашните.
В публикацията “ КС е добре да изтълкува хипотезата „служебен кабинет, без разпуснат парламент“, проф. Друмева коментира: „Фигурата на служебното правителство и разпускането на парламента сама за себе си е сложна и възлова за всяка парламентарна държава. А когато тази фигура се осъществява през последните 3 месеца от мандата на действащия президент, сложността й се мултиплицира, още повече, когато уреждането на въпросните отношения не е ясно разписано, а е оставено на разума и тълкуването, съответстващо на конституционните принципи“.
И още: „Такава ситуация, без значение дали се случва в конкретната реалност, просто „кани” Конституционния съд да стабилизира конституционните очертания чрез тълкуване на Конституцията“.
