Проф. Емилия Друмева: КС е добре да изтълкува хипотезата „служебен кабинет, без разпуснат парламент“

 Хипотетични разсъждения в случай на оставка

В случай, че кандидатът на ГЕРБ загуби втория тур на изборите за президент и вицепрезидент и министър –председателят Борисов подаде оставка (както сам заяви) Народното събрание трябва да я гласува.  Решението се приема с гласовете на повече от половината депутати в пленарната зала.  Процедурата, която следва, е  разписана в чл. 99 на Конституцията на България.  А още в зората на демокрацията, Конституционният съд  разтълкува пътя на парламентарна рулетка за съставяне на нов кабинет по чл. 99 от Конституцията, решение, което и до днес е настолна книга на политиците  в случаите на политически кризи и предсрочни избори ( Решение №  20 от 1992 г., влязло в сила през януари 1993 г ) .

Няколко са възможностите за преодоляване на кризата, ако премиерът Борисов сдаде властта след 13 –ти ноември. Тези възможности произтичат от Конституцията, от практиката на Конституционния съд и от становища на утвърдени конституционалисти. Обърнахме се за коментар и разяснение към проф. Емилия Друмева:

 Първо, приетата оставка на министър-председателя превръща редовното правителство в „правителство в оставка”; то обаче е длъжно да продължи да изпълнява функциите си.

Второ, трябва да се състави редовно правителство. На ход е действащият държавен глава, който може да инициира (до) 3 поредни опита, чрез които Народното събрание да се постарае да състави ново правителство. Това е известната „въртележка” в три възможни тура; започва се с най-голямата парламентарна група, което означава, че президентът трябва да даде мандат отново на Бойко Борисов, а ако той в 7-дневен срок  не успее да сформира кабинет, рулетката се завърта пак (б.ред. Румяна Бъчварова обяви, че ГЕРБ няма да прави второ правителство в тази стиуация). И президентът връчва  мандат на следващата по големина партия в парламента – в случая това е БСП.   Тогава започва да тече отново 7-дневен срок за съставяне на правителство. Ако и този втори опит не успее,  държавният глава има право да даде мандат на друга избрана от него парламентарна група.  „В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от „следващите парламентарни групи“, т.е. при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващото по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител трябва да положи усилия „да намери изход в ситуация“, четем в решението на Конституционния съд.
Едва след трети неуспешен опит на  парламентарните политически сили  да излъчат редовен кабинет, президентът има право да разпусне Народното събрание, да назначи служебно правителство и да свика предсрочни парламентарни избори. Така е по общия ред, предвиден в Конституцията.

Трето, какво става обаче, ако сме в хипотезата, в която е сегашният президент Росен Плевнелиев, а именно – според чл. 99 ал.7 от Конституцията  в последните три месеца от своя мандат държавният глава няма право да разпуска Народното събрание. При положение, че Народното събрание, след приетата оставка на премиера, не е успяло да състави редовно правителство  в трите възможни тура, президентът Плевналиев трябва да състави служебно, т.е. президентско правителство, но без да разпуска Народното събрание !!!

Какво се случва нататък? Явно в такава хипотеза целта е достигане до предсрочни парламентарни избори. Но пътят към тях е затворен от неразпуснатия парламент. Освен това, изричната писана уредба,  съдържаща се в Конституцията относно такава ситуация (чл. 99, ал.7) свършва дотук; Конституцията не казва повече. Един ежедневник нарече тази сдържаност „дупка в Конституцията”. Пресилено – просто възможни са много и различни разположени във времето хипотези и Конституцията не може да покрие всички. Целта е да се стигне до предсрочни парламентарни избори и някой трябва да разпусне Народното събрание. В общата конструкция на чл. 99 това е правомощие на президента. Действащият няма право; остава новоизбраният президент когато встъпи в длъжност – да разпусне парламента и да определи дата за предсрочни избори. Това може да стане както при съставен вече служебен кабинет в края на мандата на действащия президент, така и без заварен служебен кабинет (както 1996-1997г. когато новият президент състави служебен кабинет). Новоизбраният държавен глава като пълноправен президент може да прави промени в завареното служебно правителство.

Няма съмнение, хипотезата е сложна. Впрочем фигурата на служебното правителство и разпускането на парламента сама за себе си е сложна и възлова за всяка парламентарна държава. А когато тази фигура се осъществява през последните 3 месеца от мандата на действащия президент, сложността й се мултиплицира; още повече, когато уреждането на въпросните отношения не е ясно разписано, а е оставено на разума и тълкуването, съответстващо на конституционните принципи.

Такава ситуация, без значение дали се случва в конкретната реалност, просто „кани” Конституционния съд да стабилизира конституционните очертания чрез тълкуване, конфортно на Конституцията.

Хипотезите на чл. 99 от Конституцията

Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.

(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.