Последни новини
Home / Законът / Прозрачност без граници: Съдебна система и парламент най-корумпирани у нас

Прозрачност без граници: Съдебна система и парламент най-корумпирани у нас

Defakto.bg

Най-силно засегнат сектор от корупция в България е съдебната система, непосредствено следвана от законодателната власт (парламент). Стойността на индекса за съдебната система е 42, а за законодателната власт – 41.

Това сочи годишното проучване Световен корупционен барометър – 2016 на Transparency International (Прозрачност без граници).

Докладът изследва начина, по който корупцията присъства в живота на хората. Резултатите от изследването се базират на отговорите на 60 000 респонденти от 42 държави в Европа и Централна Азия, което насочва вниманието върху техния пряк сблъсък с корупционни действия и описва техните оценки относно разпространението на корупцията в основните институции в техните страни. Както и доколко самите граждани са склонни да противодействат на това явление, заявяват от организацията.

Кой е най-грешен в третата власт?

В продължение на няколко поредни изследвания съдебната система отбелязва стойности, които свидетелстват за изключително сериозен проблем с корупцията в този сектор, сочи изследването.

В същото време в България третата власт не е монолитна, в нея влизат съд, прокуратура, следствие (макар и към прокуратурата). И би било изключително любопитно да се разбере кое от звената е най-грешно, според представите на гражданите.

Данъчни и полиция също в челните места

Водещи места в изследването за България имат също данъчните служби (32%), полицията (31%), публичната администрация (31%).

В сравнителен общоевропейски план изследването откроява следната специфика – докато за изследвания регион (Европа и Централна Азия) водещо място в негативната класация заема законодателната власт, в България институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.  Изследването предоставя информация от непосредствения опит на гражданите при сблъсък с корупция – 17% от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкупи.

Секторите на публични услуги, в които гражданите най-често извършват нерегламентирани плащания за получаване на дължими услуги са здравеопазването, професионалното образование и пътна полиция.

Данните относно готовността на гражданите да сигнализират за неофициални плащания и подаръци на длъжностни лица също показват негативни нагласи в сравнителен план – едва 19% от платилите подкупи в България биха подали сигнал.

Парите диктуват политиката

„През последните години Европа става свидетел на възход на популистки и националистически движения – от Испания до Обединеното Кралство и Турция. Причините са разнообразни и комплексни, но в значителна степен са резултат от възприятията, че традиционните демократични институции – правителства, политически партии – не са в състояние да отговорят на очакванията за просперитет и равни възможности, и че не може да им се има доверие . Темата за корупцията има централно място по отношение на тези тенденции – както невъзможността на правителствата да намерят адекватно решение на проблема с политическата корупция, така и толерирането на корупционни и клиентелистки практики. Вече е на практика невъзможно да бъде пренебрегната систематичната корупция в начина, по който бизнесът финансира политиката – пряко демонстриран от все още продължаващият съдебен процес срещу 37 високопоставени служители и политици в Испания, обвинени в участие в корупционни схеми във връзка с публични договори през последните повече от десет години. Подобни примери създават усещане у гражданите, че публичните разходи и публичните политики облагодетелстват частни интереси за сметка на интереса на всички останали.

Резултатите показват, че мнозинството от гражданите считат, че техните правителства не правят достатъчно за противодействие на корупцията в политиката. Над една четвърт от хората считат, че политиците, правителствените служители и високопоставените служители в сферата на бизнеса са изключително корумпирани.

Почти трима на всеки пет граждани са убедени, че богатството е свързано и с твърде силно влияние върху управленските решения”, констатира изследването.

About De Fakto

Проверете също

ВКС образува Тълкувателно дело за понятието “имущество” по закона за отнемане на незаконно придобитото имане

Във ВКС бе образувано Тълкувателно дело № 4/2021  по въпроси, свързани с противоречиво приложение на …

Иван Гешев в Хага: Ако закрият спецправосъдието, България трудно ще изпълнява ангажиментите си към Лаура Кьовеши

Главният прокурор участва в 15-ия ежегоден Консултативен форум на главните прокурори на държавите членки на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.