DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд отклони искането на омбудсмана Мая Манолова срещу ограничението до 35 на изборните секции в чужбина. Съдът обаче ще се произнесе по другото искане срещу Изборния кодекс – че секции извън дипломатически и консулски представителства извън ЕС се отварят с решение на ЦИК по преценка на ръководителите на въпросните представителства.
Мая Манолова бе оспорила и двата текста с мотива, че въвеждането на различен режим за гласуване на българите в чужбина е дискриминация и ограничение на конституционни права.
С определение от 15 ноември съдът отклонява искането за лимитирания брой секции с мотива, че междувременно в края на октомври текстът е променен. Това е така – първоначално ограничението до 35 секции в една държава важеше за всички, след мощен отпор на сънародниците ни в странство то остана за страните извън ЕС. И не зачерта разделението.
„Възниква формално основание за отклоняване на искането поради несъвпадане на предмета му с действащия закон“, е преценил обаче КС. Докладчик е Филип Димитров. В определението се подчертава, че няма пречка актуалният текст също да бъде оспорен. Но в това дело съдът ще се произнесе само за конституционността на откриването на секции по преценка на ръководителите на дипломатически и консулски представителства.
Като заинтересовани страни са конституирани Народното събрание, Министерски съвет, министърът на външните работи, министърaътна правосъдието, ЦИК, Държавната агенция за българите в чужбина. Да дадат писмени становища са поканени ГИСДИ, Българско сдружение за честни избори и граждански права – Национална асоциация, БХК, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Институт за социална интеграция.
Още през лятото омбудсманът Манолова оспори и промяната, предвидила заличаване от избирателните списъци при две поредни неучастия във вот, след въвеждането на задължителното гласуване. Решение на КС по него няма.
