DeFakto.bg DeFakto.bg
Най-силно засегнат сектор от корупция в България е съдебната система, непосредствено следвана от законодателната власт (парламент). Стойността на индекса за съдебната система е 42, а за законодателната власт – 41.
Това сочи годишното проучване Световен корупционен барометър – 2016 на Transparency International (Прозрачност без граници).
Докладът изследва начина, по който корупцията присъства в живота на хората. Резултатите от изследването се базират на отговорите на 60 000 респонденти от 42 държави в Европа и Централна Азия, което насочва вниманието върху техния пряк сблъсък с корупционни действия и описва техните оценки относно разпространението на корупцията в основните институции в техните страни. Както и доколко самите граждани са склонни да противодействат на това явление, заявяват от организацията.
Кой е най-грешен в третата власт?
В продължение на няколко поредни изследвания съдебната система отбелязва стойности, които свидетелстват за изключително сериозен проблем с корупцията в този сектор, сочи изследването.
В същото време в България третата власт не е монолитна, в нея влизат съд, прокуратура, следствие (макар и към прокуратурата). И би било изключително любопитно да се разбере кое от звената е най-грешно, според представите на гражданите.
Данъчни и полиция също в челните места
Водещи места в изследването за България имат също данъчните служби (32%), полицията (31%), публичната администрация (31%).
В сравнителен общоевропейски план изследването откроява следната специфика – докато за изследвания регион (Европа и Централна Азия) водещо място в негативната класация заема законодателната власт, в България институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск. Изследването предоставя информация от непосредствения опит на гражданите при сблъсък с корупция – 17% от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкупи.
Секторите на публични услуги, в които гражданите най-често извършват нерегламентирани плащания за получаване на дължими услуги са здравеопазването, професионалното образование и пътна полиция.
Данните относно готовността на гражданите да сигнализират за неофициални плащания и подаръци на длъжностни лица също показват негативни нагласи в сравнителен план – едва 19% от платилите подкупи в България биха подали сигнал.
Парите диктуват политиката
„През последните години Европа става свидетел на възход на популистки и националистически движения – от Испания до Обединеното Кралство и Турция. Причините са разнообразни и комплексни, но в значителна степен са резултат от възприятията, че традиционните демократични институции – правителства, политически партии – не са в състояние да отговорят на очакванията за просперитет и равни възможности, и че не може да им се има доверие . Темата за корупцията има централно място по отношение на тези тенденции – както невъзможността на правителствата да намерят адекватно решение на проблема с политическата корупция, така и толерирането на корупционни и клиентелистки практики. Вече е на практика невъзможно да бъде пренебрегната систематичната корупция в начина, по който бизнесът финансира политиката – пряко демонстриран от все още продължаващият съдебен процес срещу 37 високопоставени служители и политици в Испания, обвинени в участие в корупционни схеми във връзка с публични договори през последните повече от десет години. Подобни примери създават усещане у гражданите, че публичните разходи и публичните политики облагодетелстват частни интереси за сметка на интереса на всички останали.
Резултатите показват, че мнозинството от гражданите считат, че техните правителства не правят достатъчно за противодействие на корупцията в политиката. Над една четвърт от хората считат, че политиците, правителствените служители и високопоставените служители в сферата на бизнеса са изключително корумпирани.
Почти трима на всеки пет граждани са убедени, че богатството е свързано и с твърде силно влияние върху управленските решения”, констатира изследването.
