ВСС увери: електронният вот е сигурен, тайната – гарантирана

Външни наблюдатели ще излязат с доклад

Ден след приключването на експерименталното електронно гласуване за нов ВСС, от действащия съдебен съвет отчетоха, че вотът е бил успешен. Нещо повече, увериха – системата е защитена от хакване, а тайната на вота е гарантирана. Последното е особено важно предвид появилите се притеснения на магистрати, че поименно може да се проследи кой за кого е гласувал.

Данните – много гласували с телефон

Данните показват, че от имащите право на глас 4211 съдии, прокурори и следователи, за участие са се регистрирали 3571 от тях, а реално са дали вот 3019. Това показва заявена чрез регистриране за участие в гласуването 84,54% активност и 71,96 % реално електронно гласували. Любопитното е, че повечето участвали магистрати са влизали в системата и са давали гласа си не чрез компютър, лаптоп или таблет, а са ползвали за целта телефоните си.

В самите дни на избора – 16 и 17 ноември, във ВСС е имало и външни експерти, които през цялото време са наблюдавали процеса и ще излязат с доклад. Това ще е независима оценка, подчерта шефът на комисията по професионална квалификация и електроннни технологии Румен Георгиев.

Резултатите са известни – от „доброволците” от този и предния състав на ВСС са избрани шестима от квотата на съдиите – Даниела Костова, Юлиана Колева, Костадинка Наумова, Галя Георгиева, Теодора Нинова и Димитър Фикиин. Извън чертата остана представляващият ВСС Димитър Узунов. Четирима са от квотата на прокурорите – Пенка Маринова, Радка Петрова, Румен Боев и Михаил Кожарев. Един от следователите – Румен Георгиев.

Сега вече системата за електронно гласуване реално ще се приложи през януари догодина, когато прокурорите от цялата страната трябва да изберат един кадровик на мястото на починалия Камен Ситнилски, който ще доизкара неговия мандат до октомври 2017 г.

Така за „големите” избори на нов ВСС догодина гласуването по интернет вече ще е минало две проверки.

По силата на закона обаче вотът няма да е само електронен, а по избор – интернет или пускане на хартиена бюлетина на място.

Как става?

Георгиев, председателят на правната комисия на съвета Юлиана Колева и разработчикът на системата Иван Иванов обясниха как точно става гласуването и защо манипулациите са невъзможни.

После бе направено и показно.

Схемата е следната. Магистратите, които искат да гласуват електронно, получават от административните си ръководители запечатани пликове с талони. Върху пликовете има изписан номер на конкретния талон. А на талона – линк, парола и отдолу – същия номер. Линкът и паролата са индивидуални. Номерът – също.

Задължение на административните ръководители е да отбележат кои от магистратите са получили талони, за да могат да бъдат допуснати до системата за гласуване. Ако няма отбелязване в списъка, входът е невъзможен.

Когато това условие е изпълнено, магистратът въвежда първо линка, ако е допуснат, системата му иска да въведе и паролата си. Ако не е – му се казва, че не е активен.

След въвеждане на всички данни се отваря прозореца за гласуване с имената на кандидатите. За разлика от гласуването с бюлетини, където могат да се зачертаят и повече имена, отколкото са местата (примерно при 6 места за съдии да се зачертаят имената на 7 кандидати, което прави бюлетината невалидна), при електронния вот това е невъзможно. Премине ли се бройката, гласуване не се отчита.

Системата автоматично се задейства в обявения за начален час на гласуване и се изключва в крайния час, като дава няколко минути толеранс за влезлите вече магистрати. Резултатите се появяват моментално. Кой от кандидатите е минал бариерата, решава изборна комисия. Ако има останали вакантни места, всички некласирани кандидати участват във второто гласуване.

При реалния вот, където част от магистратите ще гласуват и с хартиени бюлетини, резултатите, разбира се, ще се забавят.

Какви са гаранциите?

Системите на допускане и отчитане на резултата, т.нар.електронна урна, са независими една от друга, те не обменят информация помежду си и не правят запис, увериха Румен Георгиев и Иван Иванов.

Това, което най-много притесняваше магистратите обаче бе въпросът защо върху талона, до който има достъп само гласуващият, е изписан и номерът на плика, който дори влиза в списък и не е ли това именно начин за индивидуално проследяване на вота от страна на началника, например.

Системата не записва имената на гласувалите, уверяват създателите й. А номерацията на талоните е важна, за да няма двойно гласуване, е обяснението. При загубен талон правото на глас не се губи, но магистратът вече ще трябва да го направи с хартиена бюлетина. Има и друг вариант – ако вече е упражнил правото си на глас и след това си е загубил талона, друг няма да може да ползва същите данни в системата.

Как изглежда това на практика? При загуба на талона номерът от списъка се деактивира и никой не може да влезе с този линк и парола в системата. При упражнено право на вот обаче категорично по номера не може да се индивидуализира гласувалият.

И друго важно уточнение – правилата задължават да се ползват интернет адреси само в България. По време на експеримента хакерски атаки не е имало.

Може да се направи техническа експертиза какво записва тази система и как точно работи, заяви Иван Иванов. След всеки кръг се прави пълен архив на сървърите, обслужвали изборния процес. Така, ако има оспорване на изборите, техническо лице може да установи дали е имало вмешателство и дали резултатите са отчетени точно.