Прогресивният данък ще увеличи чистия доход на „средната класа“

За работници и служители със заплата до 2 000 лева реално данъкът ще бъде същия или по-нисък

 *Автор Николай Драганов

От няколко дни насам в социалните мрежи и медиите текат оживени спорове относно плоския и прогресивния данък върху доходите. Повод беше законопроект на БСП.  БСП се отказаха от предложенията си – щели да ги внесат пак, когато дойдели на власт, разбирай – никога. Възраженията бяха, че прогресивният данък би „наказал средната класа“, би намалил приходите в бюджета, би отблъснал инвеститори и би намалил работните места.

Преди да се спори, добре е да се чете и ако може, да се проумее какво точно се предлага.

Тъй като се убедих, че има тотално неразбиране и непознаване на основни и наглед елементарни икономически термини и постулати, ще обясня за какво става дума накратко. Тук привеждам една таблица от проектозакона. Дали тя е най-добрата възможна, това е отделен въпрос, но ще я използваме за онагледяване на ефекта от прогресивното облагане.

На първо място, въвежда се необлагаем минимум, тоест сума пари (доход), за която не се дължи данък. В случая се предлага това да бъде размера на минималната работна заплата или от догодина – 460 лева. Ако получавате 460 лева, ще дължите 0 лева данък вместо досегашните 46 лева*. За горницата до 1000 лева данъкът остава 10%, а за тази до 2000 лева – става 15%. От 2000 до 5000 става 20%, от 5000 до 10 000 – 25% и над 10 000 – 27%.

Какво означава това? Означава, за разлика от нелепите и некомпетентни твърдения на разни „топ икономисти“, че ако взимате 461 лева, тоест един лев над минималната, няма да платите 46,1 лева данък, а ще платите 10% данък върху този ЕДИН ЛЕВ над миналната заплата или 10 стотинки.

По същата логика, ако например взимате 1000 лева, ще заплатите 10% данък върху РАЗЛИКАТА до 1000 лева, тоест върху останалите 540 лева, или 54 лева общо при заплата 1000 лева. В момента плащате 100 лева (10% върху цялата сума).

Нататък схемата е същата. За горницата до 1000 вече се разбрахме, а за горницата до 2000 – данъкът вече е 15%. Тоест, ако взимате да речем 1500 лева заплата, ще трябва да заплатите 54 лева за тези 540 лева разлика между необлагаемия минимум и първия таван от 1000 лева и още 15% върху разликата между 1000 и 1500 лева, тоест върху 500 лева. Така сметката става следната – 54 лева плюс 15% от 500 лева или 75 лева – това прави 129 лева. При сега действащата система плащате 150 лева, тоест 31 лева повече.

По същата сметка, при заплата от 2000 лева, бихте платили 54 плюс 150 лева или 204 лева при 200 лева в момента. Тоест, за взимащите до 2000 лева заплата (сами си отговорете колко са те в България), реално данъкът ще бъде същия или по-нисък. Над тази сума облагането вече започва да расте.

Това е относно пропагандата, как видиш ли ще се вземат парите на „средната класа“. Средната работна заплата в България е към 920 лева, а не 2500. Като аз лично оспорвам сериозно и тази сума. Според мен тя се дължи на голямото неравенство и много високите заплати, които взимат малък процент хора. Ако ви се струва странно, хубаво е да се разходите малко извън София. Та, ще бъдат ли ощетени хората със средна заплата? Не. Точно обратното –  всеки месец ще им остава 40-50 лв. чист доход.

На второ място, много бързо трябва да се отбележи, че няма нормална държавата на Запад с плосък данък върху доходите (виж картата долу – в зелено са държавите с плосък данък върху доходите). Нещо повече, в най-добрите държави за живеене, каквито са скандинавските, скалата е най-прогресивна. Естествено, това не значи отведнъж да въведем 70% данък за най-богатите. И нещо повече – подобно извращение като липса на необлагаем минимум няма вероятно НИКЪДЕ в света, това е някакво ултрадясно безобразие (някой, някога, някъде беше казал, че дори Рейгън и Тачър не са си позволили да въведат такова нещо, както впрочем и да отменят прогресивния данък, макар и да си играят доста със скалите в полза на богатите).

Тук е моментът и за третото – да вземеш от най-бедните 10% от дохода им е освен нагло, но и много глупаво от чисто икономическа гледна точка. Икономическа аксиома е, че парите на най-бедните са с най-висок мултипликатор, разбирай – в най-голяма степен се завъртат и умножават отново в икономиката. Бедният човек, който работи за 500 лева, не влага парите в банки, не пътува в чужбина да си харчи парите навън. Напротив – веднага плаща най-необходимото, купува си най-необходимите стоки.

И в тази връзка, четвърто, сигурно сте чували често, че „работните места ги създава бизнесът“. Ами не, работните места ги създава потреблението. Когато оставиш в най-бедните хора повече пари, те ще си купят повече от киселото мляко, вафлите, олиото, захарта, брашното, обувките и съответно бизнесите, които се занимават с производството на тези стоки, ще трябва да назначат повече хора за разширяване на производството си. „Бизнесът“ сам по себе си никакви работни места не отваря, ако няма потребление на стоките и услугите, които произвежда този бизнес.

Пето, когато се говори за прогресивна или плоска данъчна система, ключов е моментът със справедливостта (погледни пак картата, ако тръгнеш да си мислиш, че това е някаква „комунистическа“ глупост). От справедливостта в едно общество зависят множество други обществени отношения. Плоският данък НЕ Е СПРАВЕДЛИВ, защото да вземеш 40 лева от този, който получава 400, означава да вземеш от масата му всяка вечер един хляб, което не е същото като да вземеш една каса скъпо шампанско от този, който има яхта.

Шесто, когато в сметката се добавят всички косвени данъци и всички опции за офшорно скриване на доходи за най-богатите, данъчното разпределение в България се оказва не само не прогресивно, не дори плоско, ами РЕГРЕСИВНО.

По отношение на „изсветляването“ на икономиката, данните показват, че допълнителните приходи в бюджета след 2008 г. идват от отмяната на необлагаемия минимум, а не от изсветляване. Тоест от парите на най-бедните, които и без това у нас са мнозинство.

По отношение на „трудното администриране“, можете за трети път да погледнете картата. Щом в цял свят може, значи и у нас може. Администрирането е въпрос на технология, а заради технология не може да се отказваме от по-добра и полезна философия. Било по-трудно – ами то и на мен ми по-трудно да си върша работата добре, вместо да не правя нищо, но в крайна сметка ми се плаща, за да правя първото. Целият народ има нужда от грижи, не само администрацията, която гледаме да „улесним“ с плоския данък.

* За целите на сравнението, осигурителните вноски се пренебрегват.

*Материалът е публикуван на сайта на Солидарна България, http://solidbul.eu/