Последни новини
Home / Законът / За мажоритарното гласуване без емоции – плюсовете и минусите*

За мажоритарното гласуване без емоции – плюсовете и минусите*

Defakto.bg

%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b8%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b8%d0%bb%d0%be%d0%b2Автор Стоил Стоилов, изборен екперт

Изборите минаха, правителството е в оставка. Референдумът вкара гол на политическата класа. Според очакванията и обещанията преди следващите предсрочни избори трябва да се смени избирателната система – нов Изборен кодекс. След високите теоретични и практически постижения на монтанската и на кюстендилската правна доктрина в изборите, идва време и на мераци за основен ремонт – мажоритарна система, смесена система, задължително гласуване, дистанционно гласуване, задължителна преференция и др.

Може да стане разтури къща – направи колиба

Да започнем с плюсовете и минусите на “чистата и свята” мажоритарна система с един тур. Ще коментираме и какво става, ако туровете са два.

В един тур се наричат изборите с относително мнозинство. Това безспорно е най-елементарната и лесно разбираема система. Кандидатът, който спечели най-много гласове, влиза в законодателния орган. Заради тази простота мажоритарната система се определя с изрази като “първият взема всичко” и “конско надбягване”. За любителите на чужди езици – FPTP (First Past the Post).

Чистата мажоритарна система се прилага в Англия, в някои от бившите колонии. Някои от страните (Непал 2013) минаха към смесена система. От близо 200 страни долу-горе 22% използват мажоритарната система. Общата тенденция е тя да бъде заменяна със смесена или някакъв вариант на пропорционалната система.

Кои са плюсовете?

На първо място експертите акцентират върху нейната простота и разбираемост – в един избирателен окръг от няколко кандидати печели само един. Връзката на кандидата с територията, от която е избран, е много силна. При подходящо законодателство той може да бъде отзован с референдум и да бъде избран друг. При смърт или невъзможност да изпълнява задълженията си кандидатът се заменя с частични избори само в този избирателен окръг. Замяната на мажоритарно избран депутат (Божидар Димитров, 2009) с кандидат от партийна листа е уникален български принос.

Второто предимство на мажоритарното гласуване е високата степен на вероятност да бъде “произведена” еднопартийна власт. На практика най-голямата партия (добре организирана, богата) често получава процентно повече места в законодателния орган, отколкото гласове е получила. С 40%, да речем, електорална подкрепа в национален мащаб, една партия може да спечели 50 – 60% и повече от местата в законодателния орган. Някои наричат това бонус в мандати. Така на победилата партия не се налага да се пазари ежедневно за подкрепата на коалиционни партньори (извиване на ръце, пукане на кости, хем опозиция, хем с министри) или да търси плаващи мнозинства и да си купува депутати. На практика, възможността за безпринципност, която е представена като центристка политика намалява и партиите-балансьори са принудени или да пристанат (може и да се претопят) на властта, или да станат явна опозиция.

Така се реализира:

Третото предимство – опозицията е принудена да се сплоти, за да бъде равностоен опонент на властта и да се старае така да работи, че на следващите избори да спечели. Оттук се прави изводът, че мажоритарните системи изхвърлят малките партии и водят до двупартиен модел. С това много обичат да ни плашат някои нашенски социолози, но то не е непременно лошо.

На четвърто място като плюс на мажоритарното гласуване е фактът, че на успех в национален мащаб могат да разчитат широкоспектърните партии. Тези, които представляват интересите на различни обществени групи в т. ч. професионални, етнически, религиозни, възрастови и др. Партиите имат мотив да работят за всички. По този начин партиите с крайни позиции, екстремистки по своите искания нямат големи шансове да влязат в парламента. Тяхното представителство може да се ограничи само до изборни окръзи, в които имат концентриран електорат. Това става предимно в етнически доминирани райони, но за това по-долу.

За петото предимство – фактът, че избирателите гласуват за отделна личност, макар и в масовия случай подкрепена от партия, принуждава самите партии много внимателно да подбират кандидатите си. Представянето на кандидата, изпълнението на ангажиментите и обещанията стават ключови за евентуалното им избиране или преизбиране. С това се обяснява и партийното дезертьорство (номадство) преди избори на депутатите от една партия в друга.

На следващо място като предимство се изтъкват по-големите шансове за независимите кандидати. Без да се поддаваме на излишни илюзии трябва да сме наясно, че това е реално предимство, но в кризисни моменти. Когато е налице умора от статуквото, от парламентарните и партийните динозаври, от вечните балансьори, то силни, харизматични кандидати могат да спечелят (Марешки например, може да спечели в определен едномандатен район). В същото време е наивно да се подценява ролята на партиите. Тяхната подкрепа за всеки кандидат е много добре калкулирана. Партийните машини работят за налагане на кандидатите по места. Това после се заплаща с партийно послушание. Илюзии в това отношение не трябва да има. Разбира се, ако депутатът се провали в нещо (случаят Бисеров), партията с лекота се отказва от него и се старае да не загуби имиджа си, акцентирайки на факта, че той все пак е избран мажоритарно. С инструментите на пропагандата вината се прехвърля на избирателите, а партията остава чиста.

И на последно място като плюс на мажоритарното гласуване е неговата разбираемост. Един знак пред едно име и гласът е действителен. Самата предизборна кампания се улеснява. По време на кампанията в съзнанието на избирателите се налага (набива) не толкова абстрактната партийна програма, колкото конкретният кандидат и то само в конкретния избирателен окръг. Популяризира се лицето му, логото на партията (за по-неграмотните) и се провеждат безкрайни срещи по села и паланки, агитация от врата на врата, ръкостискания и др. салтанати. Практиката познава и екзотични практики, при които партиите слагат цена за подкрепата си и кандидатите трябва да докажат бъдещата си лоялност, плащайки тази цена в брой. Така те си купуват партийната подкрепа, а партиите си купуват кандидатите с обещанието за подкрепа. Но това е все пак малко екзотика.

Какво е по-добро при предлаганата система в два тура?

Най-голямото предимство е, че избирателят има втори шанс. Често сработва феноменът “гласувам с отвращение”, когато любимият кандидат не е станал поне втори на първия тур – Трайчо Трайков налива гласове на Цецка Цачева.

Предимство на тази система е и възможността да се обединяват всички срещу един между двата тура. Така се ограничава екстремисткият вот. Франция е добър пример как Националният фронт има много гласове и малко мандати. Разбира се, това струва компромиси и пазарлъци и избирателите могат да сменят предпочитанията си. Правят се и стратегически партньорства като Орешарски (ДПС налива вот на Радев) и БСП.

 Сега – за минусите мажоритарното гласуване

На първо място това е непредставянето на голям брой избиратели и на специфични интереси в законодателството. При чистото мажоритарно гласуване в един тур дори дадена партия да спечели 20% от гласовете на национално ниво може да няма мандат в парламента или да има 1 – 2 мандата от райони, в които доминира. Това е основен проблем, защото по дефиниция законодателният орган следва пропорционално да отразява обществените интереси. Смесената система може в определена степен да компенсира този недостатък.

Втората негативна особеност е особено видима в етнически доминирани избирателни окръзи и региони. Там останалите в малцинство избиратели нямат шанс на представителство. При определени условия това води до напрежения и дестабилизация на района и маргинализация на някои общности. И дори до сепаратизъм.

При този тип гласуване има намаляването на броя на жените, които влизат в законодателния орган. В сравнение с пропорционалните системи този брой е два пъти по-малък.

Третият негативен резултат може да бъде формирането или укрепването на етнически и регионални партии. Така се улеснява изграждането на партийни крепости, в които една партия владее всичко. Политиката започва да се разглежда като бойно поле за овладяване на територии, а не като състезание на идеи в обществена полза и баланс на интереси.

На четвърто място – при положение, че се формират партийни крепости, то непредставените избиратели се радикализират и стават податливи на екстремистки внушения и база за несистемни партии. Или стават вътрешни емигранти. При партии с близки програми в един избирателен окръг вотът се разпилява. Много потенциални съмишленица остават непредставени.

Експерти изтъкват, че мажоритарното гласуване не отчита достатъчно бързо в необходимата степен промените в общественото мнение. Дори и при намаляване на относителната подкрепа за една партия с 20%, тя може да запази непропорционално голям брой мандати.

И накрая най-големият минус на мажоритарна система се крие в изборната география. Определянето на границите на избирателните окръзи е сложна задача – никога няма доволни. Много остро е недоволството при едномандатните окръзи, особено когато са малки. Това става при мажоритарен избор за всички мандати, каквото е сегашното предложение в последния референдум. Силните миграционни процеси (вътре и вън от страната) изключително затрудняват районирането. Насърчава се местенето на избиратели (изборен туризъм), както при местните избори. Гражданските регистри може драстично да се разминават с реалното състояние на терена.

Принципът за равно избирателно право е двукомпонентен. Първият компонент е един човек – един глас, вторият е равната тежест на гласа и на произведения мандат. Добрата практика изисква едномандатните избирателни райони да са еднакви с не повече от 10% разминаване от най-малкия до най-големия. Това осигурява равната тежест на всеки мандат.

На практика няма техническо решение, което механично да произведе общоприета изборна география. Напротив, партията, която е на власт, винаги е обвинявана в злоупотреба с изборната география. Подобни обвинения има и в случаите, в които границите на избирателните окръзи са очертани от независим орган. Използването на изборната географи в полза на определени партии се нарича джеримандъринг (gerrymandering). Чрез манипулиране на границите на избирателни райони може да се фаворизира или ограничи представителството както на етнически групи, така и на цели региони. Обвинения в подобна манипулация с границите и размерите на избирателните окръзи има във всички страни, независимо дали са утвърдени демокрации или в преход.

И в заключение. Като се има предвид потенциалът на мажоритарното гласуване да изкривява политическото представителство (много мандати с малко гласове) и фактът, че в България едномандатните окръзи биха били сравнително малки, то избирането на всички депутати в едномандатни райони не е добра идея.

По-подходяща е смесена избирателна система 50 на 50 процента

Така едномандатните райони ще бъдат двойно по-големи и районирането ще бъде по-лесно. Ако в пропорционалната част се запази и разшири възможността за преференциално гласуване чрез определяне на местата в листата с жребий и възможност за 2 или 3 преференции, то възпитателният ефект върху партиите ще бъде постигнат в достатъчна степен.

Не е за подценяване и фактът, че мажоритарните избори рязко радикализират предизборната кампания. Лавинообразно нарастват нарушенията – късане на плакати и билбордове, сплашване на избирателите, физическа саморазправа, саботажи на прояви на другите партии, език на омразата, злоупотреба с административна власт и ресурси и др.

Добре е да се разбере, че каквито и промени да се направят в изборното законодателство, със или без задължително гласуване, с чиста или смесена система, с доброволна или задължителна преференция, с единична или множествена преференция и т. н ., то трябва да се приложи в практиката поне на 3 последователни избора от един и същи вид, за да може да се оцени ефектът.

И за да разведрим малко сериозната тема. Ако някой все пак много, ама много бърза и много иска да имаме каква да е мажоритарна система, решение има. Сегашната ни пропорционална може да стане много лесно мажоритарна само с едно-две изречения в Изборния кодекс: Партията/коалицията, която вземе най-много мандати в един сегашен многомандатен район, взема всичките мандати в него. За по-лесно се създава и един район “Чужбина”. Така се избират 80% от общо 65 депутати в братско Джибути, Там от 1979 г. има еднопартийна власт. Утвърдените демокрации Камерун и Чад вече са се отказали от подобна практика.

Източник Дневник, публикуваме със съгласие на автора

 

About De Fakto

Проверете също

Европейската комисия представя първия годишен доклад за върховенството на закона във всички страни-членки

  Европейската комисия ще представи  днес  първия годишен доклад за върховенството на закона във всички …

След среща с прокурори в Хасково, Гешев изпратен от протестиращи с викове “Оставка” и “Гешев е позор”

Главният  прокурор  Иван Гешев  проведе среща с  магистратите от Окръжна и Районна прокуратура – Хасково, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.