DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Стоил Стоилов, изборен експерт
Годината е 2013 та, на 11 май избухва Констинбродската афера, юни почват протестите. През октомври същата година в парламента започват сбирките „Мая Манолова и 50 – те джуджета“ по сполучливото определение на един топ-журналист. Между „джуджетата“ има професори, доценти, журналисти, музиканти, практици по изборите и откровени идиоти, в т. ч. и аз. Едно „джудже“ предлага и аргументира мажоритарен избор в два тура, второ „джудже“ агитира за немския мерцедес на избирателните системи, трето „джудже“ се опитва да прокара паралелна смесена система 50% на 50% с два тура на мажоритарните 50% и преференциално пропорционално гласуване в другите 50%. Има джуджета, които предлагат задължителна преференция (даже има гласуване в общ. съвет) или множествена преференция. Няколко граждански организации – институти, асоциации и др. с експертиза високомерно бойкотират тази плебейска дискусия, защото не били ясни критериите за подбор на хората (джуджетата) в т. н. обществени съвети. Резултатът – улесняване на входа в изборите за малки политически субекти, минимално отваряне на партийните листи чрез единична незадължителна преференцийка, но и кръгчета на преференцийката, за да може тя да се забранява по-лесно (от ДПС, например) и др. полезни промени.
Годината е 2014, датата е 29 януари. Президентът Плевналиев се обръща към нацията с искане за Референдум по следните три въпроса:
- Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
- Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
- Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
В началото на февруари инициативен комитет от уважавани професори в СУ почва да събира подписи в подкрепа на референдума. „Почваме поредица от разговори, днес с ГЕРБ, утре – с Реформаторския блок, „Зелените“ ще имат позиция в събота или в неделя.“ казва проф. Близнашки. Според Борисов „Голяма чест за нас е, че такива изтъкнати професори пожелаха да ги подкрепим.”
Настъпва всенароден ентусиазъм в демократичната общност, обилно отразен в медиите.
На 10 март, 2014 проф. Близнашки внася подписка с над 560 000 подписа в Народното събрание. http://frognews.bg/news_66766/Vnesoha-podpisite-za-referendum-v-NS/). ГЕРБ също дава своя принос: – „Срещнах се с председателя на Инициативния комитет за провеждане на референдум за изборните правила проф. Георги Близнашки. В централата, в присъствието на колеги, предадохме на проф. Близнашки над 500 хиляди подписа, какъвто ангажимент ГЕРБ пое пред комитета и българските граждани“. Край на цитата.
И още въодушевление: „Не си ли давате всички сметка, че тези три предложения ще внесат коренна промяна в националния политически живот? Ако се възприеме поне едно от тях, това ще бъде пробив. Ако и трите се възприемат, ние ще имаме една принципно различна картина на народното представителство в следващите общи парламентарни избори в България“, заяви… и така нататък. И още цитати от пресата: – „Участниците в шествието, около 200 души, скандираха „Оставка“, „Референдум“, „Мая, преброй ги!“ и „Валидни са!“. Множеството бе предвождано от проф. Близнашки, доц. Александър Кьосев” и т. н. и т. н. (http://www.mediapool.bg/initsiativniyat-komitet-na-bliznashki-vnese-podpiskata-za-referendum-v-ns-news217752.html)
До референдум достига само най-технологичния и експертен въпрос: – Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? Не става задължителен, на мнозинството великодушно го разглежда и приема текстове в Изборния кодекс за неговото прилагане в бъдеще. Между другото „учиндолският чалгаджия“ е голям привърженик на Интернет гласуването и агитираше за него непрекъснато. Можеше поне това да му се зачете от тези, които сега го ругаят. Но не би – ние само силно любим и мразим без нюанси и глезотии. Даже подигравателно кръщаваме прецизно формулирана избирателна система така измислената „система Трифонов“.
На този етап нито председателят на инициативния комитет, нито съветниците на Президента, нито умните и красивите анализатори дискутират про и анти мажоритарното гласуване по същество, още по-малко излизат с конкретни проценти за разделяне на мандатите между евентуална смесена система. Няма дискусии за начертаване на едномандатните избирателни райони, няма обяснение как уж-мъртвите души ще се броят в базата на представителността при определяне на избирателните райони. Няма и много други важни аспекти на исканите промени. Няма даже изброяване на принципите за прерайониране. Няма и никакви идеи за по-голямо отваряне на партийните листи чрез разширяване на преференциите. Нищо, освен парламентарни кандърми, без особен смисъл и полезност. Все пак някой хваща калкулатора и на демократичните любители на мажоритарно гласуване им става ясно, че ако то стане, ще гледат фасадата на парламента, а не интериора.
Какво става с другите два въпроса? Ами нищо. Цитати от пресата: „Само ГЕРБ и АБВ пък подкрепиха предложението на Плевнелиев на референдума да се пита за мажоритарен избор на част от депутатите. Въпросът бе отхвърлен с 89 гласа „за“, 85 „против“ и 22-ма въздържали се.“
Цитати от пресата: – „Преди гласуването и опозицията, и партньорите на ГЕРБ разкритикуваха въпроса на президента за мажоритарния вот. Те го нарекоха „неясен“ и „объркващ“, защото не указва какъв ще е процентът на мажоритарност при въвеждането на смесена избирателна система.“ (http://www.mediapool.bg/parlamentat-svede-prezidentskiya-referendum-samo-do-vapros-za-elektronniya-vot-news237216.html).
Мажоритарното гласуване за част от депутатите е заметено под килима. Учените глави се успокояват. Настава тактическа тишина. На три поредни избора преференцийката набира проценти и партиите започват да скърцат със зъби. Предизборният щаб на БСП издава фатфа против преференциалното гласуване, а ДПС даже изключва депутати, ако са избрани с преференция.
Но топката на мажоритарното гласуване остава на точката на дузпата. Чака се само някой да я ритне.
Този някой се включва в мача в края на октомври, 2015 г. Има медийно присъствие, има талантлив отбор, има харизма, има пари за съветници. Докато отборът събира подписи, среща се с различни хора по университети, села и паланки, учените глави високомерно се обръщат на другата страна. Те не слушат чалга, етно-фолк или друга презряна музика. Когато подписите са събрани настъпва само лек смут. Парламентът великодушно, даже с нотка на високомерие към парламентарния дребосък, пуска всичките шест въпроса. Става леко напечено. Навън и вътре са впрегнати всички, за да се махнат някои въпроси от референдума. Например за Интернет гласуването. Ами ако вземе да не мине и 20% праг за активност? И на това основание бъдат отменени вече приетите текстове. Сакън, опазил ни Господ! 120 депутати – вие луди ли сте бе! Не става, Избор на полицейски шефове – не става. И правилно. Сериозният аргумент е, че не може една силова структура да се овластява с процедурата на гласуване, защото при еднопосочно гласуване за политическа власт и силова структура се създава инструмент за сепаратизъм. Високомерното експертно знание, обаче, се занимава със задължителното гласуване – право ли е или задължение. Питат Конституционния съд, ама той не бърза да отговаря.
Накрая остават 3 въпроса – мажоритарното гласуване, задължителното гласуване и намаляване на парите. Единият (задължителното гласуване) формално вече е в кодекса.
Няма дискусия по същество, освен високомерни подмятания от типа е как точно го сметнахте да е един лев, бе? Как го сметна, а? И др. такива. Нищо по същество, никакви смислени дискусии месеци наред.
Няма надежда чалгаджийският референдум да мине. Има по-важни неща от референдума.
И изведнъж около 2-3 ноември, 2016 излиза социологията и настъпва смут и паника в експертната общност. Топката, която президентският референдум е сложил на дузпата може да влезе във вратата. Мощната засилка с митинг-концерта на Орлов мост продължава в два последователни дни – четвъртък и петък в излъчване на митинга по една национална телевизия. Резултатът – топката се удря в напречната греда после пада на голлинията. Формално гол няма, но публиката признава голмайстора. Признава го и властта, а това е неприятно, ама много неприятно. Дали пък властта не се е разбрала с шоуто? Ще поживеем, ще видим. Любители на конспирациите дал Господ.
Експертната общност обаче, не е стъписана. Тя може да аргументира всичко. Тя е гъвкава. Изведнъж умните хора, членове на Асоциацията на политолозите подписват анализ предупреждение за лошотиите на мажоритарната система. Част от тях, обаче, са били членове на инициативен комитет и са събирали подписи за подобен референдум. И трябваше да пишат подобни анализи-предупреждение непрекъснато от президентския референдум и досега. Тия дни в една телевизия председателят на инициативния комитет за президентския референдум проф. Близнашки се сети, че тогава искал смесена система 50% на 50%. Аз не помня да го е споделял в медиите, да е искал такава редакция на въпроса. Не помня и да е давал такъв акъл на Президента, че да си преформулира въпроса. Не помня и да е казвал коя точно мажоритарна система да се прилага. Щото те са 5 основни групи.
Но медиите помнят: – На 3 август, 2015 г председателят на инициативния комитет казва по БТВ „Голям провал е гласуването за референдума, аз самият съм много разочарован. Президентът Росен Плевнелиев носи голямата отговорност за този провал.“ „Той носи голямата отговорност. Въпросите, особено за мажоритарния вот, трябваше да бъдат конкретизирани. Неслучайно беше казано, че той е бламиран”, подчертава Близнашки. „По принцип резултатите от този референдум ще бъдат във вреда особено на малките партии и затова с лекота бламираха, но те бяха улеснени от самите инициатори” и т. н. и т. н.
Мдаа.. сякаш някой друг е събирал подписите и ги е внасял в едни големи сини папки в НС… Сигурно са марсианците.
Но да не издребняваме. Сега учените хора ще ни обяснят всичко. Дано само не се наложи три избора да правим по сега предлаганата система. И после да седнем я да направим смесена. Трябва ли всичко да изпитаме на собствения си гръб?
И за да е по-весело накрая. Вече го написах някъде – защо не приложим опита на Джибути. Няма нужда да променяме много. Самo две – три изречения в Изборния кодекс. Партията/коалицията, която вземе най-много мандати в един сегашен многомандатен район, взема всичките мандати в него. За по-лесно се създава и един район „Чужбина“. Няма главоболия с едномандатните райони, няма изборен туризъм, няма джериман… все не мога да я запомня тая дума. Така се избират 80% от общо 65 депутати в братско Джибути. Има ред, има стабилност и от 1979 г. има еднопартийна власт.
Казано е – питайте и ще ви се отговори, хлопайте и ще ви се отвори. Жалко е, че всички вкупом съгрешихме и непотребни станахме.
