Няма да участвам във война срещу главния прокурор, каза Галя Георгиева
С 6 срещу 7 гласа съдиите от ВСС отказаха да осъдят атаките на главния прокурор срещу съда. И запазиха „мира“ между институциите, за сметка на независимостта.
С реми 6 срещу 6 обаче колегията не събра мнозинство по алтернативното предложение на Димитър Узунов – всички материали да се изпратят на Инспектората.
Това е развръзката от драмата, развихрила се миналата седмица след публичното оповестяване, че прокуратурата открила над 380 забавени дела в Софийския градски и Софийския районен съд, а Сотир Цацаров сигнализирал колегията за това. Последваха отговори-опровержения на председателя на СГС Калоян Топалов, частично извинение от градския прокурор Емилия Русинова и ново писмо на Топалов.
А петима кадровици предложиха съдийската колегия да реагира на недопустимото прекрачване на права и власт от страна на обвинител №1. Защото в никоя правова държава прокуратурата не проверява съда.
Предлаганото проекторешение гласеше: „Съдийската колегия приема за недопустимо публичното разпространяване от главния прокурор на Република България на непълни и неверни данни за дейността на наказателните отделения на Софийски районен съд и Софийски градски съд”.
Соня Найденова представи предложението от името на петимата. Останалите са Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева, Галина Карагьозова. В коетоу освен че се напомня, че проверки на съда могат да правят Инспекторатът и горните инстанции, се подчертава, че „обругаването на съда може и да има временни конюнктурни ползи за някого, но в перспектива причинява дългосрочните вреди за държавността и българските граждани”.
Това е политическо говорене!
Очаквано, предложението бе срещнато на нож от мнозинството. Неочаквано, се намеси и главният инспектор Теодора Точкова, която рядко взема думата на заседанията, особено по такива „парливи” теми.
Точкова се съгласи, че прокуратурата не може да проверява съда. Но в случая писмото на главния прокурор било „сигнал” за забавени дела в СРС и СГС. И, ако данните бъдат изпратени на Инспектората, той ще ги провери. Макар че вече е извършил проверка на наказателните дела на СГС за периода от началото на 202 г. до 30 юни 2016 г. И открил около 25 неприключили дела, без конкретика. Топалов, впрочем, не беше отрекъл някои забави. Но с конкретни примери – процесите за Държавния резерв, Софийски имоти и други, бе посочил, че бавенето е заради непрекъснати искания на прокуратурата, обемност на материалите, свидетели и т.н. Не стана ясно обаче защо при вече извършена проверка главният инспектор е готова да направи нова.
Най-любопитен бе финалът. „Изводи не трябва да се правят, граничат с политическо говорене, а такова говорене няма място в тази зала”, каза Теодора Точкова.
„Прокуратурата наистина е страна в наказателния процес, смятате ли, че може да извършва проверка на съда? Госпожа Точкова приема публично разпостраненото писмо на главния прокурор като сигнал. Но той не е отправен до нея, а до съдийската колегия и то до дисциплинарната му комисия (начело с Галя Георгиева – б.р.) Погледнато отстрани, е война между институциите. Смятате ли, че подобно нещо трябва да се толерира от ВСС и да не се реагира?”, не се стърпя Лозан Панов.
Да сложим мониторинг над Топалов!
Юлия Ковачева излезе с друга инициатива: „Понеже СГС се превърна в най-проверявания съд в държавата особено след смяната на ръководството, да назначим постоянна комисия, която постоянно да го проверява, за да сме напълно спокойни, че той работи по закон. За да не пишем непрекъснато сигнали до края на мандата на Калоян Топалов.” И продължи: „За мен е важно защо тези справки са били изготвени, защо е сезирана дисциплинарната комисия, какво е предназначението им – очевидно не за вътрешна употреба от прокуратурата. Не ми е известно досега съдът да си е позволил такова нещо за досъдебните производства. Дължим на съда уважение към работата му и всяка компетентна институция, която счита, че е констатирала нередности, е длъжна да спазва установения в закона ред. Това в случая не е сторено.”
Тук Галя Георгиева от своя страна отговори с пример, с който явно приравни главния прокурор на редовия гражданин. И напомни на паметливите, как през лятото самият Цацаров „като редови гражданин” даваше оценки на журналистите, позволили си да искат извинения от министъра на културата Вежди Рашидов.
Георгиева каза: „Подхожда се като че ли някой прави някаква конспирация. Ние сме поискали справка от Калоян Топалов. Не виждам нищо нередно в това, което дисциплинарната комисия е извършила – на сигнала на всеки гражданин обръщаме внимание, а прокуратурата е орган на съдебната власт. Недейте така да подхождате към прокуратурата!”
Всяка критика срещу Цацаров ли е политика?
Тук пък Юлия Ковачева отговори на обвинението на Теодора Точкова за политическото говорене. „Не знам какво в искането кореспондира с политическото говорене, не знам какво от казаното от мен е такова. Но когато става дума за рамките на действие на прокуратурата, на всички, изказали опасения се приписва някакъв политически оттенък.”
„Какво политическо говорене има в браненето на независимостта на съда?”, включи се Галина Карагьозова.
Галя Георгиева прикани въпросите да се отнесат към градския и районния прокурори на София. „Искаме към главния!”, вметна Калин Калпакчиев.
В защитата на обвинител №1 се намеси и Светла Петкова. „Сега като прокуратурата е намерила начин да ни сигнализира за забавени дела, ние я критикуваме, че си надхвърляла компетентността”.
Каролина Неделчева констатира – не е в интерес на правосъдието и не укрепва доверието в него изнасянето на непотвърдена информация. Но след това с цитат: „Не е важно кой ще спечели войната, важно е кой ще запази мира” обяви, че няма да подкрепи проекта. Защото води до продължаващо противопоставяне между органите на съдебната власт. А и не е ясно какво е положението в Софийския районен съд – председателят му Методи Лалов не е изпратил информация. Включително с обяснението, че в СРС нямали единна деловодна система, от която бързо да се направи справка.
Това е персонална атака на обвинител №1
Не съдът в случая иницира скандала, това е персонална атака на главния прокурор срещу съда, категоричен беше Калин Калпакчиев.
Галя Георгиева веднага реагира: „Не бих искала да въвличате съдийската колегия във война с главния прокурор. Ако вие си имате лична цел, това е друго. Вие, предложителите, преследватге съвсем други цели. Лично аз като съдия няма да участвам в тази война срещу главния прокурор. Тя се води от деня, в който той беше избран!”
„Аз под война не съм се подписвала Това не е война срещу главния прокурор, а искане да се защити авторитета и независимостта на съда. Понеже стана дума, че няма отговор от СРС, обърнете внимание, че в прессъобщението е посветено на работата на СГС, независимо, че там споменатите дела са много по-малко”, защити предложението Юлия Ковачева.
Последва гласуване.