DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд в заседание на 22 ноември 2016 г. отклони искането на президента на Република България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията на Република България и прекрати конституционно дело 17/2016 г., съобщи съдът на сайта си. Това означава, че наближава времето на Росен Плевнелиев да състави служебен кабинет, а както De Fakto вече съобщи, само новоизобраният президент Румен Радев може да разпусне действащото 43-то Народно събрание, когато се смени вахтата на „Дондуков“ 2
С оглед същностните изисквания за допустимост на едно искане за задължително тълкуване на конституционна разпоредба, е необходимо да се констатира (въз основа на искането) неяснота или двусмислие на разпоредбата, наличие на ясно очертан конституционноправен проблем и правен интерес от задължителното тълкуване, с което да се постига разрешаване на значим конституционен въпрос“, посочва КС в определението си за прекратяване на делото
Съдът заявява, че разпоредбата, чието тълкуване иска Плевнелив, е „пределно ясна“ и напомня, че в неговото решение № 20/23.12.1992 г. по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения парламентарен режим на управление. Тя е гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление.
КС посочва, че няма празнота в конституционноправната регламентация, защото определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с мандат в периода на последните три месеца няма. „Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание“, цитира КС второто изречение на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията.
„Текстът показва неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно. Посоченото конституционно положение е в съгласие и с чл. 64, ал. 3 от Конституцията, който постановява, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното“, пише още в определението.
Съдът посочва, че разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат от по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания държавен глава след встъпването му в длъжност.
Определението е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Съдията Филип Димитров е със становище по мотивите.
Миналият понеделник, президентът Росен Плевнелиев сезира КС с хипотезата на чл. 99, ал. 7, при която ако депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство, държавният глава назначава служебно правителство. Но ако това се случва в последните три месеца от мандата му, какъвто е сегашният случай, той съставя служебно правителство, без да разпуска парламента. Никъде в текста не е посочено правото му да насрочва избори.
Още преди седмица бившият конституционен съдия, Пламен Киров допусна пред De Fakto, че Конституционият съд може да върне питането на президента под предлог, че текстът в конституцията е ясен и няма публични противоречия за прилагането му.
Бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки също определи като абсолютно безсмислено искането на президента – текстът е пределно ясен, президентът няма право да насрочва избори в последните три месеца от мандата си, каза той.
Така, актуална остава позицията на проф. Емилия Друмева, която в коментар пред De Fakto заяви, че действащото 43-то НС може да бъде разпуснато само от новоизбрания държавен глава Румен Радев. Остава да видим дали президентът Плевнелиев ще продължи да удължава времето за общите консултации с политическите сили в парламента (за които няма срок) или ще започне да възлага мандати по чл. 99 от Конституцията. След възлагане на на ьсен мандат, ако най-големите политическите сили в НС ( ГЕРБ и БСП ) и една трета , определана от президента , откажат да съставят правителсто, Плевнелиев ще премине към съставянето на трети служебен кабинет.
Във всички случаи, когато на 22 януари 2017 г. Радев встъпи в длъжност, освен да разпусне паралмента, той има право да направи нов слуgебен кабинет. Или да смени отделни министри от заварения кабинет на Плевнелиев, категоричин са конституционалистите.
Какво предстои според чл. 99 от Конституцията:
Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
