Книга проследява пътя на защитниците в държавната власт 1879-2016 г.
„Участието на адвокатите в управлението на държавата е мерило за демокрация. В най-критичните моменти и в най-добрите времена съдбата на държавата е била поверявана на адвокатите. А колкото е по-недемократично едно правителство, толкова по-малко са адвокатите в него”. Равносметката направи професорът по нова и най-нова история Милко Палангурски, автор на книгата „Адвокати, управление, политика 1879-2016 г.”, издадена в навечерието на 22 ноември – Деня на адвокатурата.
Освен с изследването, проследило пътя на най-именитите защитници в държавата в най-ново време, Висшият адвокатски съвет посреща празника и с филм на Константин Чакъров за представителите на професията през властта и годините.
22 ноември е обявен за професионален празник с решение на Висшия адвокатски съвет през 2005 г., поводът е, че на 22 ноември 1888 г. Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите.
А историческият поглед, предложен сега, е прелюбопитен, поучителен и говорящ.
Професията ни винаги е в противовес на всяко управление и това е неизбежно, отчете на пресконференция председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. И обясни: „Нашата мисия е да защитаваме правата и свободите на гражданите, обществения интерес, неподвластен на конюнктурата на деня”. Посочи, че битката за независима, високо квалифицирана адвокатура е в ход до днес, отчете като положителна стъпка последните промени в Конституцията, допуснали защитниците да сезират КС.
Условие за допуск – да си адвокат
Речовитият и духовит проф.Палангурски пък разказа, че идеята за „изваждане на адвокатите” в отделно издание се е появила на знаменателно място – сградата на Учредителното събрание във Велико Търново. Висшият адвокатски съвет я е подел със съдействието на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев” и Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”.
И премина по същество – две гилдии у нас са направили най-много за държавата – адвокатите и предприемачите, е оценката на професора. А „допускът” до книгата е бил много простичък: „всеки от героите ни е адвокат”.
Героите са многобройни. Разказът тръгва от първостроителите (Марко Балабанов, Димитър Греков, Петко Каравелов, Васил Радославов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Илия Цанов), минава през битката между диктатура и демокрация в размирните 1919-1944 г. (Венелин Ганев, Стойчо Мошанов, Борис Панчев, Димитър Пешев, Александър Сталийски), проследява пътя на адвокатите-държавници във времето на тоталитаризма 1944-1989 г. (Михаил Геновски, Светла Даскалова, Васил Коларов, Карло Луканов, Никола Петков), та до ново време на „стожерите на демократичния ред”. Измежду имената на съвременниците тук са Димитър Попов, Христо Данов, Петър Корнажев, Нено Неновски, Светослав Лучников, Иван Григоров, Иван Татарчев, Пенчо Пенев. Та чак до Филип Димитров, Богомил Бонев, Петър Стоянов, Христо Иванов, Екатерина Захариева, Цецка Цачева.
Като лакмус
От 53-а премиери, 14 са били адвокати, пресметна проф.Палангурски. И още – в родната история колективен отпор срещу мракобесието е давала само адвокатската гилдия. Така е било със спасяването на евреите, протестите срещу Закона за защита на държавата и други. За това и адвокатското съсловие никога не участва в ударите срещу българския правов ред, категоричен бе той.
Авторът на филма Константин Чакъров пък продължи: „Основната ни цел беше да покажем, че процентът адвокати във властта в България е лакмус за мократичното развитие на страната”.
А какво сочи лакмусът за демокрацията днес?
След 1992 г. адвокатите навлязоха във властта, вървеше даже шега, че само шефът на „Пирогов” не е от тази професия, после постепенно бяха изтласкани, отговори Ралица Негенцова. Напомни, че все пак в момента дама-адвокат е начело на Народното събрание (Цецка Цачева).
„В изпълнителната власт процентът адвокати намалява. Личното ми мнение е и че процентът демокрация намалява и това не е случайно, надявам се положението да се оправи”, бе коментарът на проф. Палангурски.
„Адвокатите може да са с различни политически идеи, но ги обединява върховенството на закона и защитата на правата. И днес не може да има съдебна реформа без участието на адвокатурата”, заключи Ралица Негенцова.
Утре празникът ще бъде отбелязан в 272 аудитория на Софийския университет „Св.Климент Охридски”.
На снимката отляво надясно: Константин Чакъров, Йордан Цветанов (шеф на адвокатското училище „Кръстю Цончев“), Ралица Негенцова, проф.Милко Палангурски, издателят от „Фабер“ Нейко Генчев.
Снимка: Коста Чакъров
Един коментар
Pingback: Студент от Бургаския свободен университет грабна първа награда за темата „Призванието да си адвокат” – DeFakto.bg