DeFakto.bg DeFakto.bg
Проблем със служителите в Софийския районен съд безспорно има и те наистина работят в условия на свръхнатовареност. Проблемът обаче е защо е така, и дали голямото текучество на кадри е заради заплатите или и заради начина на управление на СРС.
До това стигна съдийската колегия на съвета, която в края на работния си ден вчера обсъди писмо на министър Екатерина Захариева, която настоява да се разгледа предложението на председателя на СРС Методи Лалов за съобразяване на възнагражденията на съдебните служители с натовареността им. Споменаваше се те да се изравнят с тези във върховните съдилища.
Не можем да вземем решение, без да сме получили отговор на въпроса каква е причината за тежкото положение на служителите, обяви шефката на комисията за съдебна администрациа Каролина Неделчева. „Никой не е отказал да реши проблема в СРС, напротив, предприемани са ред действия. Но смятате ли, че ако само увеличим заплатите, това автоматично ще спре текучеството и работата ще стане по-добра?“, запита тя.
Неделчева цитира цифри – щатът за служители е около 500, в същото време там стоят свободни бройки, за които не се обявяват конкурси. А около 125 служители са все с временни договори. За сравнение в Софийския градски съд, където служителите са около 400, подобни липси на конкурси и попълване на щата няма. Това е показал и функционален анализ на администрацията на съда, изготвен от новото ръководство и представен на ВСС. А данните от него се използват при обсъждането на новия класификатор на длъжностите в съдебната администрация, чието приемане предстои. Именно там би трябвало да се реши и въпросът със заплатите.
В крайна сметка съдийската колегия за втори път препоръча на председателя на Софийски районен съд да извърши функционален анализ на администрацията на СРС. И отправи искане до министъра на правосъдието в оставка да информира какви са предприетите мерки за финансово обезпечаване на бюджета на ВСС, така че да се увеличат възнагражденията на съдебните служители в районния съд съобразно натовареността им.
