Бившият правосъден министър Петко Петков, в момента съдия в Софийския районен съд, атакува отказа да бъде назначен за постоянен преподавател в НИП.
Жалбата му е адресирана до столичния административен съд, в нея се настоява да се отмени като незаконно решението на Управителния съвет на НИП за отхвърлянето му, макар да бе класиран първи след кандидатите за преподавател по наказателно право и процес. Другото искане на Петков е съдът да върне преписката на управата на Националния институт на правосъдието „със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона“.
На 11 ноември тази година, с гласовете на Сотир Цацаров, Георги Колев, Мария Кузманова и Незабравка Стоева от Управителния съвет на НИП Петков не бе избран. За него бяха гласували останалите трима от УС – Лозан Панов, Екатерина Захариева и Сашо Пенов. Случи се въпреки че освен отличния резултат, съдия Петков беше представил и справка, че няма ненаписани дела в СРС. Според Цацаров обаче това било замаскиране на „системен проблем“ при този конкретен магистрат.
В пространната си жалба Петков мотивира както защо решението подлежи на оспорване пред съда, така и защо е незаконно.
По първия въпрос в нея се казва:
„Дейността, която извършва Управителният съвет на НИП относно организирането и провеждането на задължително обучение на кандидатите за младши магистрати, включително определянето на постоянните преподаватели, съставлява административна дейност и упражняване на административни правомощия по смисъла на §1, т. 1 от ДР на АПК. Обжалваното решение няма вътрешнослужебен характер, доколкото не съставлява решение по вътрешната организация на работата на института, а засяга външни на организацията лица, тъй като кандидатите за постоянни преподаватели и съответно постоянните преподаватели не са служители на НИП.
Отказът на УС на НИП засяга по неблагоприятен начин моята правна сфера, непосредствено уврежда правата ми и законните ми интереси, тъй като поражда резултат, обратен на целения и желан от мен, а именно – да бъда определен за постоянен преподавател, след като съм класиран на 1-во място след проведена процедура на подбор.“
Петков се позовава и на евроконвенцията за правата на човека и практиката на Страсбург.
„Изключването на приложението чл. 6 от ЕКПЧ (право на справедлив процес – б.р.) е допустимо според практиката на Европейския съд по правата на човека само при две условия, които не са налице в процесния случай. На първо място държавата в националното си право изрично да е изключила достъпът до съд за определената длъжност или категорията на конкретния служител. На второ място изключването трябва да бъде оправдано по обективни причини в интерес на държавата.
Поради това, доколкото обжалваното решение на УС на НИП засяга по неблагоприятен начин правната ми сфера, това обуславя правния ми интерес от търсене на правна защита и подаване на настоящата жалба.“
Що се отнася до незаконността, Петко Петков сочи, че решението е немотивирано и взето в нарушение на принципите за прозрачност, равен достъп и други.