Последни новини
Home / Законът / Петър Обретенов: Омбудсманът преигра със законопроекта за изборите

Петър Обретенов: Омбудсманът преигра със законопроекта за изборите

Defakto.bg

%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%b2 Това е ефектна политическа пиар – акция, но законотворчеството не е шоу

Петър Обретенов*

Наскоро  националният обудсман Мая Манолова, придружена от сценаристите на „Шоуто на Слави” и членове на инициативния комитет за референдума, внесе в деловодството на Народното събрание законопроект за промяна на Изборния кодекс (ИК), която въвежда мажоритарна избирателна система в два тура. Манолова заяви пред медиите, че е подготвила и внесла законопроекта в ролята си на омбудсман, за да защити волята на гражданите, изразена в референдума.
В съпроводителното писмо изх.№ 04- 96 / 21.11. 2016г. адресирано до председателя на НС г-жа Цецка Цачева, г-жа Манолова посочва, че внасянето на законопроекта е израз на косвената законодателна инициатива на обудсмана и е направено на основание чл.19,ал.1, т.6 от Закона за омбудсмана и чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на НС. И моли той да бъде предоставен на народните представители „за обсъждане и евентуално внасяне в Народното събрание”. Тази инициатива на омбудсмана повдига въпроса дали г–жа Манолова действа в съответствие с правомощията си на обудсман или прави една политическа пиар –акция в стил „Шоуто на Слави”.
Нормативната уредба – Конституцията и Законът за омбудсмана – не са основание Омбудсманът на Републиката да внася от името на институцията в деловодството на НС законопроект с подобна насоченост и съдържание. Правомощията на омбудсмана  в областта на законодателството са принципно уредени в чл.19, ал.1,т.8 от Закона: „предоставя становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защита правата на човека”.
Позоваването на чл.42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в съпроводителното писмо е явен none sense, тъй като този текст се отнася до нещо съвсем друго – до правото на неправителствени организации да участват в парламентарния контрол чрез  народен представител, както и до участие в заседания на парламентарни комисии.
А чл. 19, ал.1,т.6 от Закона дава право на Омбудсмана да прави предложения за промени в нормативната уредба, но то е обусловено от задължителното условие: да  са насочени към  “отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите” на гражданите, за които, според чл.91а КРБ той трябва да се застъпва.
Тук е разковничето на проблема: нарушени ли са права и свободи на гражданите с пропорционалната избирателна система за избор на народни представители, въведена с Избирателния кодекс, в изработването на който самата Манолова взе дейно участие? Отговорът е категорично НЕ, защото нарушението може да се преценява само с оглед разпоредбата на чл. 10 от Конституцията,  според който изборите се провеждат „ въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”. Никое от тези конституционни изисквания не е нарушено при   прилагане на пропорционалната система. Въпросът за избор на вид система за гласуване е свързан със съвсем други критерии, които нямат отношение към правата и свободите на гражданите. Най–малко такъв упрек може да се направи към пропорционалната избирателна система, докато – на теория, а и на практика – мажоритарната система има за резултат нарушаване правото на представителство на голяма част от гражданите.
С резултатите от референдума е изразена волята на по-малко от половината на участвалите в него избиратели  и много по-малко от общия брой избиратели.  Не нарушава ли, вместо да защитава, Омбудсманът правата и свободите на тази по многобройна, част от гражданите, като предлага законопроект, за приемането на който те не са изразили своята воля? Много граждани и политически субекти биха протестирали ( и се обявяват)  против въвеждане на мажоритарно гласуване в два тура с  абсолютно мнозинство с довода, че се нарушават техните права на представителство в изборните органи.
Ще защити ли г-жа Манолова техните нарушени права при евентуално поставяне на разглеждане в НС на такъв законопроект, със становище против него, което е в правомощията  й по чл.19, ал.1, т.8 от Закона за омбудсмана?
При този резултат от референдума гласуваните предложения се внасят за обсъждане и решаване в НС.  Проблемът се усложнява от конституционните  измерения на настоящата политическа ситуация и предвидените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление  срокове за обсъждане на предложението. От твърде зле  формулираните текстове на чл.23, ал.3, който неудачно препраща към чл.52 ( който урежда друг вид пряко участие)  от този закон, може да се направи извод, че това обсъждане и вземане на решение трябва да стане в „тримесечен срок от връчването на подписката”. При положение,  че има вероятност 43 НС да бъде разпуснато след 21.01.2017 г. от новоизбрания президент и да се насрочат избори за ново 44 НС за пролетта, изключително малко парламентарно време има за обсъждане и  приемане от настоящия парламент на приемлив за мнозинството, добре обмислен законопроект.
Конституционен проблем  е дали приемане на изменения в ИК трябва непременно да стане от действащото НС ( като се спази срока)  и изборите за следващото да се проведат по новите правила.   Този проблем изисква специално внимание, което излиза извън рамките на настоящата тема.
В контекста на правомощията на Омбудсмана,  въпрос е дали  евентуалното отлагане  за следващото НС на въпросите поставени с референдума ще представлява нарушаване правата на гласувалите за него и с оглед на това – повод за намеса на Обудсмана чрез сезиране на КС. Но зрелищното внасяне от г-жа Манолова, от името на институцията, която оглавява, в деловодството на НС на чужд, според собствените й обяснения, законопроект не намира оправдание в разписаните й от закона правомощия.
Това е ефектна политическа пиар – акция, но законотворчеството не може да бъде принизено до шоу – представление, в което националният обудсман явно преиграва своята роля. До сега, тя имаше добри изяви, но този път очевидно смесва задълженията си като омбудсман с политически визии, чието осъществяване по законодателен път, според нормативната уредба, е от изключителна компетентност на парламента.

Повтарям: тези визии нямат  нищо общо със защитата на правата и свободите на гражданите и е недопустимо националният обудсман да взема страна в един политически спор.

 *Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

КПКОНПИ оспори присъденото обезщетение на Трайчо Трайков, не му била нанасяла вреди

  Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПОНПИ) е обжалвала …

Проф. Пламен Киров: Идеята на управляващите да подменят ВНС с референдум, е профанизация на законодателството

Очакванията на управляващите, че  чрез референдум ще променят Конституцията, няма да се сбъднат – така  …

Един коментар

  1. Точно така

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.