За срамните пенсии Борисов дължи повече отговори от онези, които сам си дава

На светско парти по повод конкурса „Мистър и Мисис Икономика 2016“  в сряда вечерта, премиерът в оставка Бойко Борисов обеща, че партията му ще остане стожер на стабилността.  Този път беше възмутен от безобразния популизъм за пенсиите, който шетал из България.

 Разбира се, повдигнатия от Патриотичния фронт (ПФ) въпрос за 300 лева минимална пенсия съживи за кратко надеждите на оклюмалото пенсионерско войнство.  На фона на псевдореформите в армията и МВР, които се сдобиха и за следващата година с над 2 млрд лв. бюджет (общо), обаче поисканите пари изглеждат даже малко, доколкото са свързани с човешко оцеляване. За нахалството на  управляващите „подръжници“ на референдума да си гласуват отново по 11 лева на глас и да си съхранят партийната субсидия, е срамно дори да се говори.

Така или инак, обаче НОИ не е служба за социални помощи, а за плащания въз основа на осигурителния принос,  трудовия стаж и възраст на „клиентелата” си. Не нужно да си доказваме, че ако механично се вдигне най-ниската пенсия, може да се срути покрива и да  бъдат взривени принципите на дългосрочното осигуряване.  С други думи, който е имал нисък принос към системата, не може да получава толкова,  колкото се полага на хората, които в трудоспособна възраст, са  внасяли ежемесечно осигуровки и са подпомагали реално ежемесечните разплащания на НОИ с възрастните хора.   Още повече, че  българският пенсионен модел от 27 години насам щипе от доходите на онези, които са с най-висок принос към общественото осигуряване.

Независимо, че е в контекста на домогването до кабинет с мандата на ПФ,  добре е, че проблемът беше повдигнат.  Някой пък може сериозно да пренасочи съчуствието за бедните към службите на социалното  подпомагане. Защо не?!

На бизнес –партито в сряда бизнесмените научиха още, че Борисов също искал пенсиите да се вдигнат колкото може повече, не случайно за всеки празник давал по над 50 милиона на възрастните хора, разбира се, пропусна да съобщи, че само половината пенсионери се радват на благословията му.

По-важно е, че увеличаването на пенсиите за 2017 г. Борисов отново обвърза с т.нар. „устойчивост”. „  Надали има някой, който да не иска пенсиите да се вдигат колкото може повече. И аз съм „за“! Но това го правим, когато видим сметката и че има устойчив процес..”

„ Нека да сме сигурни, че през 2017-а ще има тази устойчивост, разбира се! Не 300, 600 да стане. Всеки го иска”.

Въпросът е, след близо седем години (общо) във властта какъв  растеж постигна  Борисов, та размерите на пенсиите са толкова срамни?  И колко още време да му дадем,  за да станат поне средни за  Европа?

Прехвалената пенсионна реформа общо взето бе сведена до увеличаване на пенсионната  възраст,  нещо като буфер за бюджета на държавата. Размерите на пенсиите продължават да заемат престижното последно място в ЕС и се радват се на увеличения от 2-3 лв. годишно.

За каква устойчивост говори премиера в оставка –  устойчиво във властта, устойчивост за статуквото или устойчиво нежелание да подхване политика по повишаване на доходите? Когато Бойко Борисов, Менда Стоянова и сие стожери на  ГЕРБ „бранят” размерите на пенсиите от резки резки движения, забравят, пък и никой не ги пита,  че приноса в НОИ зависи от размера на възнагражденията и доходите преди пенсионирането.

Що за самочувствие има едно правителство, което след толкова години в управлението е абонирало  заплатите на българските наемници за опашката в Евросъюза?  Все пак София не е България. И ако искането на ПФ е популистко, какви сериозни политики е показало правителството за изход от кризата с пенсиите в България?

Така наречената реформа „Калфин” разсрочи във времето ограниченията на входа, и на изхода пред  пенсионните плащания.

На входа стои  осигурителен доход,  ограничен с таван от 2600 лева.  Необяснимо е  защо при тази криза в НОИ  правителството се  инати и не вдига  максималния осигурителен доход, нещо от което приходите в бюджета за ДОО ще се повишат. А ще плащат онези, хората, които  имат възможност,  но пък благодарение на тях ще се намали натиска върху републиканския  бюджет.   Синдикатите от години настояват осигурителният доход да е десеткратният размер на минималната работна заплата. Нищо!

И за 2017 г.  този доход остана устойчиво замразен на 2600 лева.

Другият таван , който чака на изхода, е административното орязване на парите от доходи и заплати, каквото е налагането на формулата, че максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход.  Е, как да е изненада липсата на интерес  у хората  доходите им да  са на светло?

Така, по изчисления на самия НОИ през 2014 година  държавата икономисала по 8,852 млн. лв. на месец от съществуването на таван на пенсиите.  С тази сума държавата всеки  месец ощетява 43 709 българи (вече са повече),  защото не им изплаща реалните пенсии.  Независимо, че те са плащали по-висок размер на осигуровки, лишавали са се от по-висок месечен доход, за да се плащат пенсиите на останалите с ниски доходи и съответно по-ниско минимални вноски.

И още: Защо по правило  максималният осигурителен доход се вдига всяка година от 1 януари, а пенсиите, и в частност таванът, се променят чак от 1 юли?  Каква е юридическата аргументация  от  осъвременяване да бъдат лишени максималните пенсии, онези за които са плащани най-високи осигуровки!   Този грабеж ли трябва устойчиво да се запази?  Да каже г-н премиера, но по телевизорите не питат.

От 2000 г., когато бе въведен Кодексът за социално осигуряване, на всеки четири години таванът на пенсиите  все „”пада”. И след всяко ново правителство – устоява.

През последните години Борисов е най-дълго във властта,  дължи повече отговори от онези, които сам си дава.

На снимката: Борисов, на светско парти по повод конкурса „Мистър и Мисис Икономика 2016“  в сряда вечерта, обяви възмущение от безобразния популизъм за пенсиите, който шетал из България.