DeFakto.bg DeFakto.bg
Не може да се извършва произволно наблюдение на жилищни блокове и пространствата около тях чрез инсталиране на видеокамери без съгласието на съседите.
Наскоро районен съд във Вилнюс е постановил, че собственик на търговски обект, намиращ се в жилищен блок, е нарушил правото на съседите на личен живот, като е монтирал осем камери за наблюдение без съгласието им.
Собственикът твърди, че се опитва да защити имуществото, което притежава, а камерите са били изключени. Пледоариите му не са убедили съда.
Не можеш да се прибереш у дома без да бъдеш сниман
Собственикът, който от доста дълго време има спорове със съседите си, инсталирал три камери в основното стълбище и пет от външната страна на сградата. Камерите наблюдават двата входа, тротоара, паркинга и дори входа на един от апартаментите. Това означава, че обитателите на сградата, на практика, не могат да влязат в домовете си без да бъдат заснети.
Според съда съседите (които са ищци по делото) категорично са се противопоставили и не са дали съгласие да бъдат снимани. Те дори се оплакали в Държавната инспекция за защита на данните. Ответникът е поставил камерите така, че обитателите нямат друг избор, освен да преминат през наблюдаваната зона. Поради това не може да се избегне заснемането им против тяхната воля.
Личният живот на съседите
Съдът констатира, че не само е нарушено правото им на избор и това дали да бъдат снимани, но и правото на неприкосновеност на личния живот.
„Наблюдавайки стълбището и жилищните входове, използвани от ищците, ответникът неизбежно събира допълнителна информация за личния живот на ищците, която е с по-широк обхват. Не се касае само за правото да решаваш дали искаш да бъдеш заснет. Става въпрос за информация относно това по кое време излизаш и се прибираш и колко често го правиш, колко време прекарваш в дома си, какви хора те посещават, колко често посрещаш гости и т.н.“
След като установил, че е налице нарушение на правото на ищците на личен живот, съдът е наредил на ответника да премахне всички (осем на брой) камери и забрани монтирането им в бъдеще без предварително писмено съгласие на всички, които живеят в сградата.
Не се зачита неприкосновенноста на личния живот
Институтът за мониторинг на правата на човека (ИМПЧ) бе представен като трета страна, която поддържаше тезата на ищците.
Kaролис Люткевичус от ИМПЧ приветства решението. Според него литовското законодателство не определя ясно как частни лица могат да използват камери за наблюдение.
„Има много случаи на злоупотреби. Камери се монтират без да се отчита неприкосновенността на личния живот на хората, живеещи наблизо. Щастливи сме, че съдът разреши този проблем в съответствие с основното човешко право на личен живот. Бяха дадени основите насоки за справяне с подобни ситуации в бъдеще.“
Източник: Human Rights Monitoring Institute
