DeFakto.bg DeFakto.bg
Разглежданият казус разглежда спор за принципите на френското социално осигуряване.
От 2005 г. г-жа Х имала правото на инвалидна пенсия. От Регионалния здравно-осигурителен фонд на Ил дьо Франс тя получила удостоверение, с което й било позволено да продължи да получава съответната пенсия и след шейсетия си рожден ден.
След уволнението й през 2011 г., фондът я уведомил, че след 30 ноември 2011 г. няма да й превежда повече пари, както и че трябва да възстанови надплатената пенсия за декември 2011 г.
Г-жа X. предявила иск, който Апелативният съд на Париж (Cour d‘appel de Paris) отхвърлил. Дамата обжалвала решението пред Касационния съд (Cour de cassation).
Според френското законодателство, пенсията за инвалидност се заменя с пенсия за старост при достигане на възраст от шейсет години. Въпреки това осигурителят има право да откаже изплащане, ако осигуряваният получава доход от трудова дейност.
Г-жа Х оспорила, че не й е било позволено да докаже, че е способна да продължи да извършва трудова дейност, както и че директното ѝ преминаване към пенсия за навършен стаж и възраст, и нормите на чл. L. 341-15 и L. 341-16 от френския социално-осигурителен кодекс нарушават чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, във връзка с чл. I от Протокол 1, чл. I от Протокол № 12 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
В решението си Касационният съд обосновал . 51, параграф 1, дял VII от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът приел, че сочените разпоредби обвързват страните-членки само когато те прилагат Правото на ЕС. Случаят не бил такъв и съдът обявил, че Социално-осигурителната система е част от изключителната компетентност на всяка държава-членка на Европейския съюз.
По тази причина Касационният съд отхвърлил жалбата на г-жа Х.
*Информацията е от EuroCases http://eurocases.eu и е предоставена на De Facto Legal
*Продуктът EuroCases е собственост на Апис Европа АД
