Предишният ВСС я уволни, защото така искаше Цветанов, сегашният се подчини на Цацаров, обвини Калин Калпакчиев
По сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров, след проверка на Инспектората, ВСС образува ново, трето поред дисциплинарно дело срещу съдия Мирослава Тодорова.
Случи се изненадващо и за част от членовете на съдийската колегия, сюрпризирани тази сутрин с извънредна точка в дневния си ред. А в хода на разгорещения дебат се разбра, че бързането било, защото на 6 декември изтичала 6-месечната давност за дисциплинарно преследване на Тодорова по въпросния акт на Инспектората! Той бил приключен на 6 юни т.г., на 14 октомври са направени окончателните констатации след възражения на Тодорова, а Инспекторатът е сезирал ВСС чак на 30 ноември. Дисциплинарната комисия начело с Галя Георгиева пък се усетила за давността неясно кога, но е провела извънредно заседание заради Тодорова тази сутрин от 9 часа, половин час преди началото на редовното заседание на съдийската колегия.
Инструмент за репресия
В края на работния ден, след закрито заседание, колегията образува дисциплинарното дело и избра за съдници на Тодорова Галина Карагьозова, Милка Итова и Мария Кузманова. Докладчик ще е Милка Итова.
След включването на микрофоните Калин Калпакчиев обяви: „Всички помним 2012 г., когато предишният ВСС образува производство срещу Мирослава Тодорова и я уволни, тогава то се искаше от вътрешния министър Цветан Цветанов. Сега съдийската колегия го образува, защото така поиска главният прокурор Сотир Цацаров. Очевидно съдийската колегия се превръща в инструмент за репресия и тормоз спрямо съдии, които имат позиция. Да е ясно, за да не се крием зад привидно законосъобразно решение – моето лично мнение е, че производството не покрива елементарните стандарти на закона!“
Реакцията не закъсня. „Много е грозно да сравнявате главния прокурор с Цветан Цветанов. Вие, г-н Калпакчиев, ще защитите ли гражданите от мудното производство?“, скочи Галя Георгиева.
„Тази реплика е копипейст на изявленията на Цветанов от онова време“, отвърна Калпакчиев.
„Г-н Калпакчиев, мерете си приказките!“, заплаши Георгиева.
За какво стягат нова дисциплинарка срещу емблематичната съдийка остана неясно, разбра се само, че е за поредни просрочия – но не в СГС, където работи тя, а в столичния районен съд, където бе изпратена като наказание от април 2014 г. до май т.г.
А De Fakto научи, че инспекторската проверка, проведена през април т.г., е траяла само три дни, без през това време инспекторите да са разговаряли със съдията. Като за времето на наказанието си Мирослава Тодорова е заседавала както в СРС, така и по започнати наказателни дела в СГС, за да не бъдат прекратени.
И още – поводът за сигнала на Цацаров е било дело по Закона за кредитните институции за разкриване на банковата тайна, по което е трябвало да се проверяват осем свързани юридически лица. Съдът е получил искането на 21 ноември 2015 г. и върнато на прокуратурата с решение на 17 декември 2015 г. По закон тези решения трябва да са „бързи“, за 24 ч. Но самата прокуратура е загубила повече от 1 месец само да подготви искането си.
Да, от магистратите трябва да се търси отговорност за забава на дела. Но усещането за целенасочена и поредна атака точно срещу съдия Тодорова, водила тежки битки за съдийската независимост, днес бе особено силно. Вода в тази мелница наля и личността на предложителя (който поиска проверка и на друг „конфликтен“ съдия – Петко Петков), както и яростното настояване на част от мнозинството във ВСС точката на всяка цена да влезе в дневния ред. Да не забравяме – предишният ВСС наказа Тодорова по две дисциплинарни дела, а решението му за най-тежката санкция – уволнение, извади съдиите на безпредецентен протест. В крайна сметка уволнението бе отменено и заменено с понижение. Преди това Тодорова бе наказана с понижаване на заплатата.
Без амнистия!
Дебатът преди включването на извънредната точка в дневния ред бе красноречив.
На възражението, че колегията не може да бъде изненадвана в последния момент, материалите са обемни и няма как веднага да се прецени дали има достатъчно даннни за дисциплинарно производство, Галя Георгиева отвърна в свой стил, със заплаха. „Ако днес отклоним предложението, ще е отговорност на съдийската колегия едни сериозни забави да останат несанкционирани!”. И се оправда, че предложението било внесено от Инспектората „буквално по време на заседание на дисциплинарната комисия миналата сряда” и за това сега се внасяло извънредно на колегия.
Светла Петкова пък тръгна да обяснява, че още през юни актът бил дадeн на Калоян Топалов, а и на Лозан Панов. Пък Инспекторатът чакал досега някой от тях да внесе предложение! Тезата тотално бе опровергана малко по-късно от главния инспектор Теодора Точкова.
Преднамереност? Да, но от кого?
Галина Карагьозова се опита да сложи нещата по местата им. Бе категорична – не може възражението за липса на време да се превръща в „преднамереност” да не се образува дисциплинарно дело срещу Мирослава Тодорова. Преднамереността е точно в обратната посока – главният прокурор е отправил дотук само два сигнала до Инспектората, като единият е за Мирослава Тодорова, вторият – за Петко Петков, заяви Карагьозова. Въпреки това тя щяла да гласува „за” включването на точката, но „хайде без намеци”!
Аз пък ще гласувам „против” и не приемам упреци, че с вота си ще съдействам за осуетяване на дисциплинарно преследване срещу конкретен магистрат, скочи Камен Иванов. „Не съм съгласен да нося отговорност за това, след като в 9 ч. сутринта дисциплинарната комисия е сколасала да се събере. И понеже има намек, да напомня, че имаше ред дисциплинарни производства, които не образувахме въпреки данни”, разгневи се кадровикът. Явно напомняше за производствата срещу следователя Петьо Петров (известен и като Пепи Еврото), Владимира Янева и други.
Прехвърляне на топката
Последва нещо неописуемо – кадровиците тръгнаха да се замерят с различни факти, част от които се оказаха неверни.
Така Галя Георгиева, заявявайки, че не може да приема подхвърляния от колегите Калпакчиев и Иванов (Не са подхвърляния, репликира Иванов), тръгна да топи други за извънредността. Каза: „Направих опит вчера за извънредна дисциплинарна комисия, но Милка Итова и Светла Петкова бяха в отпуска, аз и Мария Кузманова присъствахме, а Юлия Ковачева каза, че няма да дойде. Какво друго можех да направя?!”
Последва мълниеносно опровержение от Юлия Ковачева: „Предложението от Инспектората бе включено за запознаване на заседанието на комисията на 30 ноември, не като допълнителна точка. Г-жа Итова постави допълнителни въпроси и комисията стигна до решение, че трябва да се попълни преписката. Решението беше да се разгледа на редовното заседание на комисията на 7 декември. Когато обсъждахме предложението, въпросът с давностния срок не е поставян. В понеделник аз участвам в две комисии – КАК и правна. Г-жа Георгиева ми предложи извънредно заседание на дисциплинарната, аз попитах защо, отговори ми, че срокът изтича на 29 декември, поради което се налага да проведем извънредно заседание. Според мен до 29 декември има доста време и няма пречка да се разгледа на редовно заседание. Изобщо не е ставало въпрос, че срокът изтича на 6 декември. Това се разбира днес.” И прикани главния инспектор Теодора Точкова да обясни защо предложението им е внесено чак на 30 ноември. Инспекторатът тази година е бил натоварен със 102 комплексни планови проверки и с още 10 тематични и за това е имало и забавяне, отвърна Точкова.
Светла Петкова се накара на Ковачева, че сама не си била открила кога изтича давностния срок, а Соня Найденова изтъкна – след като актът на Инспектората за Тодорова е изпратен на нейния ръководител на 8 юни, давността изтича не днес, а на 8 декември.
Безпристрастни ли?
„Породиха се основателни съмнения в безпристрастността както на Инспектората, така и на дисциплинарната комисия – следва се линията главен прокурор, искане за проверка, главен инспектор, който действа на повикване, и една дисциплинарна комисия”, категоричен бе Калин Калпакчиев. И продължи: „Предложението на дисциплинарната комисия няма и ред мотив. Г-жо Георгиева, защо се събирахте днес тогава, какво ще дебатираме, налице ли са предпоставките на закона, какво ще ми докладвате?!”
Точкова се засегна и отвърна: „Не е редно в тази зала на публично заседание да отправяме безпочвени квалификации. Аз си върша работата така, както трябва и по отношение на всички. Защо определени сигнали са довели до този резултат? Защото съответният магистрат в работата си продължава да допуска сериозни просрочия. Не формирайте обществено мнение или журналистическо мнение по отношение на една институция и ръководител, каквато съм аз, защото за в бъдеще тя трябва да работи!”
Тук наблюдаващите заседанията на ВСС журналисти най-сетне разбраха как се „формира” тяхното мнение! Изключително полезна информация.
И все пак – фактите?
Пред медиите Теодора Точкова отказа да навлиза в същината на проверката за делата на Мирослава Тодорова. Потвърди обаче – започнала е по сигнал на главния прокурор за конкретно нейно дело в СРС и е продължила за всички дела на Тодорова през двете й години в СРС. Били констатирани „системни нарушения при изготвяне на съдебните актове”.
По дати, нещата са се развивали така:
На 6 юни е изготвен актът с констатациите на Инспектората. Административният ръководител Калоян Топалов е узнал за него на 8 юни. Актът е връчен на Тодорова на 10 юни. В 7-дневния срок тя е подала възражение до главния инспектор. Точкова се е произнесла на 14 октомври. Тъй като възраженията на съдия Тодорова са били за прекомерна натовареност, са били изисквани справки от СРС, които се забавили.
На 28 ноември Инспекторатът взел решение да предложи на съдийската колегия да образува дисциплинарно производство, изпратено е на 29 ноември във ВСС. Изчаквали справки дали да изписани забавените дела, но голяма част от тях се оказали ненаписани.
Точкова бе категорична – за Инспектората 6-месечният давностен срок е започнал да тече от 14 октомври, с окончателния акт. Според дисциплинарните правила на ВСС обаче не можело да има отделни срокове за всички, имащи право да искат наказания. За това в случая срокът изтичал на 8 декември – 6 месеца след като Калоян Топалов е бил информиран за откритията на Инспектората.
Възраженията на Мирослава Тодорова
Във възражението си до Инспектората Мирослава Тодорова е посочила, че в СРС е получила състав с 237 недовършени дела, в края на наказанието й те са били 98, като 29 от тях Тодорова е започнала сама и ще ги довърши, 68 са оставени на наследника й, като най-старото дело е от 2015 г.
В същото време, отивайки в СРС, самата тя е довършвала дела от 2011 г. Сочи също, че само за година и осем месеца, до края на 2015 г. е приключила 814 дела.
А инспекторите изобщо не са отчитали спецификите на казусите. Дава като пример едно от най-обемните дела в СРС за неизгодна сделка с двама подсъдими, разгледано от нея дела през октомври 2014 г. Само мотивите към присъдата са 59 страници. А извън вниманието и безпокойството на инспекторите е останал фактът, че става дума за престъпления, извършени през ноември 2003 г. и януари 2004 г.
Подценена е и тежестта на ред категории дела, включително по Закона за здравето, по които добрата съдебна практика е да се ангажират социалните служби и близките с грижите за психично болните. Голяма част от въпросните казуси се прекратяват именно заради постигането на тази цел, но това също е отнело време и е ангажирало съда.