DeFakto.bg DeFakto.bg
Недоволните скандираха: „Долу Сотир Методиев Пеевски!“
Новината е, че за трети път българските съдии излязоха на улицата, за да протестират. Така участниците в срещата между членове на ВСС и съдии и служители от най-големия съд в страната, Софийския районен съд, обобщиха резултата днес след два часа емоционален дебат. На който се казаха много истини.
А в самото начало на митинга пред ВСС председателят на съда Методи Лалов заяви: „Аз вече депозирах оставката си! Моите заместници още не са, но ще го направят. Оставям кормилото на ВСС, нека той сега да се оправя със Софийския районен съд”!
Не ни е страх!
И все пак освен оставката се случиха няколко неща. Четирима кадровици – Камен Иванов, Галина Карагьозова, Соня Найденова и Калин Калпакчиев изрично се ангажираха още на първото заседание на съдийската колегия на ВСС идния вторник ребром да поставят четири въпроса: промяна на подсъдността, която да разпръсне поне част от делата на СРС към ненатоварените околни районни съдилища – Елин Пелин, Ихтиман, Костинброд и други (идея, налична поне от десетилетие и така и неосъществена), промяна в класификатора за администрацията на съдилищата, която да постави служителите в СРС в отделен ред, и съответно, с други заплати; засилена помощ от страна на ВСС за финализиране на новата деловодна система в съда и нова процедура за преместване на магистрати в Софийския районен съд.
Тъй като четиримата са от „опозицията”, дали идеите им ще бъдат приети, е под голям въпрос. Този път ще настояваме до дупка, зарекоха се обаче те. И „си посипаха главата с пепел”, че досега не са били достатъчно настоятелни по тази тема, защото резултатите от гласуването са предопределени.
Но онова, което се случи най-вече, бе че за трети път съдиите казаха: Не ни е страх! Магистратите и служителите излязоха с лицата си, за да отстояват генералното – че правосъдието у нас е възможно и може да е дело само на независими, но и отговорни люде. Въпреки натиска, който им се оказва.
Днешният митинг идва, след като през 2012 г. съдиите за първи път излязоха на улицата, за да протестират срещу безпринципното уволнение на Мирослава Тодорова от предния ВСС. А през декември миналата година те облякоха тогите и застанаха пред Съдебната палата в знак на несъгласие срещу орязването на съдебната реформа.
Днес, впрочем, Мирослава Тодорова също дойде пред ВСС и дори участва в срещата на кадровиците. Тук бе и бившият зам.-министър на правосъдието и съдия от СРС Петко Петков. Присъствието им се възприе знаково – по сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров и след проверка на Инспектората срещу Тодорова тръгна поредно дисциплинарно дело. По сигнал на същия обвинител №1 пък инспекторите в момента детайлно ровят делата на Петко Петков от началото на годината, за просрочия. Да изразят съпричастност дойдоха председателят на Съюза на съдиите Атанас Атанасов от СГС, както и Нели Куцкова.
Навън – скандирания „Оставка!”
Пред ВСС се събраха над 200 съдии и служители, към тях се присъединиха от „Правосъдие за всеки”. Появата на представляващия ВСС Димитър Узунов, който ги покани на среща, бе посрещната с мощното: „Оставка!”
В един момент множеството спря пътя на трамваи и коли на столичния булевард „Екзарх Йосиф”, на който е сградата на ВСС.
А под прозорците на кадровиците заваляха и други скандирания: „Искаме си шефа!”, „Долу Цацаров!”, а накрая се разнасяше сборното отрицание: „Сотир (името на главния прокурор) Методиев (презимето на премиера в оставка) Пеевски (без пояснения)”.
Горе, на срещата със съдиите и служителите освен Узунов и четиримата от „революционното малцинство” бяха дошли също Галя Георгиева, Каролина Неделчева, Мария Кузманова и един прокурор – Магдалена Лазарова.
Малко преди да влезе за срещата Методи Лалов заяви пред стеклите се журналисти: „Софийският районен съд е кълбо от проблеми, той е болен съд. Моя беше инициативата за този протест, но никой, най-малкото аз, мога да диктувам на съдиите и на служителите дали да дойдат. Като председател аз не мога да вдигна глава, затова имам и просрочени дела. Аз съм районен съдия, за разлика от предишните председатели, избран на поста от този ВСС. Моят провал е техен провал! Днес искаме да кажем, че не можем да работим с този ВСС. И аз отправям призивкъм съдиите: Колеги, мислете, като избирате новия състав на ВСС, не пращайте там хора на двойния аршин!„
Поясни – например кадровикът Галя Георгиева, която сега щедро критикува СРС, го е засипвала обаждания за справки за частното наказателно дело, заведено от Румяна Ченалова срещу нея.
„На какво си играем? Когато надигам глас, ме удрят! А последното средство за въздействие е репресията – преди това се предлагат мерки. Вместо това, нас ни засипват с проверки, а един инспектор дори си позволи да крещи на съдии и служители, сега ще подам сигнал срещу него.
Не искам да се махам от съдебната система, но ще ме принудят да се махна!“.
Вътре…
В началото на срещата с ВСС тръгнаха едни обяснения.
Галя Георгиева се заобяснява защо е искала справки за ЧХ-то на Ченалова. И обяви, че „винаги съм подкрепяла колегата Лалов и той не може да го отрече, особено за сградата“.
Петко Петков обаче постави ясен акцент: „Г-жо Георгиева, какво налага член на ВСС да се обажда на председател на съд да иска информация за собственото си дело, откъде тази привилегия? След оставката на Христо Иванов като министър ме накарахте да се отричам от приятелите си, това е начинът ви на мислене. Вие не можете да разберете какво е състоянието на съдията в СРС и СГС, вие, която сте решавали по 59 дела годишно, не можете да разберете какво му е на съдия, който решава по 60 дела на месец. И г-н Цацаров, който е решавал по 165 дела годишно, половината от които просрочени, иска да ме проверява мен, който съм решил над 400 дела за броени месеци! Няма как да се разберем!„
С всяка година нещата стават все по-сложни, категоричен бе пред ВСС дългогодишният районен столичен съдия Владимир Вълков. „Скъсана е връзката. Тук съм, защото искам да говоря с тези, голяма част от които и аз съм избирал“, обяви той.
Съдията Валерия Ботева прикани: „Не забравяйте защо сте тук и откъде идват вашите заплати, отворете тези щори и гледайте надалеч. Една трета от децата в България са в този град, а знаете ли какво се случва в брачното отделение на нашия съд? Личните упреци нямат място при този дефицит на доверие на тази маса. Вижте хората, вижте техните проблеми – когато дойдат в СРС, те не получават правосъдие. Браненето на законността и на правото като някакви идеали остават за събота и неделя. Елате при нас, елате там!“
Архиварите в СРС изнемогват, ежедневно от архива се изваждат повече от 200 дела за справка, каза служителка. „Никой, дошъл да работи, не се задържа повече от 3-4 месеца. И не защото бягат от председателя на съда, а от натовареността и отиват там, където работата е по-малко“, илюстрира тя.
Няма как да ни разберете, защото идвате за малко при нас с кола от 20 бона и с месечна заплата от 7000 лева, отново се намеси Петко Петков.
„И няма да ми размахвате пръст!“, избухна Методи Лалов.
Трогателно-убедителна бе съдия Цветелина Кържева. „От 2011 г. насам проблемите са същите, не са решени. Елате и вижте колко от нас са с нормални семейства? Страшно много искам да си свърша работата, от две години заседавам извънредно и въпреки това имам забавени дела. И естествено, че ще ги имаме, защото физически не можем да се справим, зависими сме във всеки момент от една страна от дисциплинарка, от друга ни притискат гражданите и с право, постоянно подават молби за бавност. Ние сме в постоянен стрес. Стоя в този съд, защото обожавам професията си. Станах съдия, защото искам да помогна на хората, но как да го направя?“
„И на колко работни групи и срещи се обсъждаха тези въпроси? Слушахме, гледахме, това не се търпи! Говорихме ли за медиация, какво стана – нищо! Капка в морето?“, намеси се Методи Лалов. „Отличете администрацията в този съд, а не да ни вкарвате в група със съд от 50 човека, при нас са 180! Защото групите Пловдив, Велико Търново формират мнозинство, вдигат ръце. Съдията Лозан Панов, председателят на ВКС, с какво ни помогна? Неговият съд и неговите служители са в друга група!„
Димитър Узунов се опита да пренасочи недоволството към Калин Калпакчиев, шеф на комисията по натовареността, но не стана.
Той е единственият кадровик, който редовно откликва на поканите ни, опонираха съдии. А Инспекторатът ни залива с абсурдни проверки иска от нас пиле мляко!
Напомнен бе и фактът, че ивменно комисията на Калпакчиев отдавна предлага нова географияь на районните съдилища, но кадровиците „стискат“ собствените си региони.
„Ще систематизираме нещата, ако трябва, ще направим още една среща…“, опита да приключи Узунов.
„Да видим какво ще направим!“, възстана Калпакчиев.
Камен Иванов бе конкретен в обръщението си към съдиите: „Вашето активно поведение ви доведе тук, не нашето. Надявам се енергията, която се генерира днес, да бъде използвана конструктивно. Днес внимателно ви слушах, ние каквото имаме да си го кажем, ще си го кажем на колегия и пленум. За себе си дефинирах няколко основни проблема на гиганта СРС. Те няма да се решат нито с още магистратски длъжности,нито с отпускането на още 10-15-20 или колкото решим бройки за служители, нито с вътрешна трансформация. Съдът трябва да бъде функционално разтоварен с дела, а това може да стане чрез промени в процесуални и материални закони. Вашето становище ще е основата на онази енергия, с която се надяваме съдиска колегия, да убедим и пленума и чрез министъра на правосъдието и други да потърсим ясно дефиниране на проблемите, които поставихте. Иначе няма смисъл, значи нищо не се е случило. Благодаря ви!“
