DeFakto.bg DeFakto.bg
Евр
опейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че България е нарушила правото на личен и семеен живот на двама български граждани, като не им е осигурила възможност да докажат бащинството си над децата им и да оспорят декларациите за бащинство на други двама мъже. Решението е общо за двата случая, с които ЕСПЧ е сезиран с две отделни жалби, съответно през 2011 и 2013 г.
Съдът е приел, че правото на неприкосновен личен живот на двамата жалбоподатели, известни по делото само с инициалите си Л.Д. и П.К., е било нарушено, тъй като националното законодателство не им дава възможност да установят, че те са бащи на децата си, само защото преди това други двама мъже вече са припознали децата като свои собствени. Законът и практиката не се интересуват от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай и положението на различните замесени лица – детето, майка, бащата по закон и мъжът, който твърди, че е биологичният баща. На двамата жалбоподатели се присъждат по 6000 евро обезщетение за морални вреди, отделно – за разноските по делото.
Решението е особено съществено заради критериите, които залага, а освен това то има и важни практически измерения. В някои отношения съществуващата законова уредба подпомага случаите на прикрита търговия с деца, заобикаляща правилата и процедурите за осиновяване, които съвсем не са редки у нас.
Българското законодателство не позволява на един мъж да иска установяване на факта, че той е биологичният баща на дете, когато бащинството на това дете вече е било установено с припознаване – било като директно се атакува припознаването на детето, било чрез установяване на неговото собствено бащинство, установява ЕСПЧ. Тази забрана изключва възможността да се разглеждат претенциите на двамата мъже, без изобщо да се обсъждат обстоятелствата по случая, само поради факта, че вече има припознаване на бащинството. Приема се, че това е в интерес на детето, което вече е установило някаква емоционална връзка с друг родител в родителска двойка, но същевременно това нарушава правата на бащата.
„От една страна, законът и съдебната практика препятстват възможността на биологичния баща да установи факта на бащинството си, което пък е предпоставка за поддържане на лични контакти със собственото му дете. Нещо повече, настоящата законова уредба позволява криминално заобикаляне на процедурата по осиновяването, което за съжаление често се практикува у нас, при това със съдействието на лекари и юристи“, коментира адвокатът на единия от жалбоподателите Михаил Екимджиев.
„В конкретния случай, веднага след раждането на детето, друг мъж не просто го припознава със съгласието на майката, но след това неговата съпруга също осиновява детето, което вече става по облекчена процедура. Детето заживява с тази двойка и те стават негови родители, а всъщност биологичният му баща е Господин Никой, който само със съгласието на „новите родители“ на детето му би могъл да има някакви контакти с него“, казва адвокат Екимджиев. Според него, това решение е надграждане на досегашната юриспруденция на ЕСПЧ. В досегашната си практика Съдът приемаше, че държавите членки имат почти неограничена дискреция да приемат закони според собствената им представа за най-добра защита на детето. В случая обаче съдът подлага на критика българската правна уредба. Той приема, че при конкретните обстоятелства интересите на децата и на техните биологични бащи, свързани с яснотата на произхода, не са противоречиви.
По конкретното дело ЕСПЧ установява, че двамата мъже не са имали ефективна правна възможност да оспорят създадената с припознаването правна връзка между детето и признатия от закона родител, нито пък да искат пряко доказване на тяхното собствено бащинство. Съдът отчита, че тази ситуация е създадена от българското законодателство с цел да се осигури стабилност на вече установени семейните връзки и отношения, на които се дава приоритет пред възможността за установяване на биологично бащинство. Въпреки, че е разумно да се отчита вече установената правна връзка между дете и родител, все пак има и други значими фактори, смята ЕСПЧ.
Законът по никакъв начин не отчита интересите на биологичния баща в тези случаи. Неефективна се оказва и възможността за оспорване на припознаването от прокуратурата или от дирекция „Социално подпомагане“, което може да стане до 1 година след извършването му. Член 64 от Семейния кодекс допуска припознаване да бъде извършено и преди раждането на детето по време на бременността, но това не винаги е възможно и ефективно – в единия от случаите по това дело бащата е загубил връзка с майката и чак по-късно научава за раждането на детето, когато то вече е припознато. И двамата жалбоподатели са предприели стъпки за установяване на тяхното бащинство веднага след като ражданията са им станали известни, но това се оказало неефективно.
*Източник „Капитал“.
