DeFakto.bg DeFakto.bg
Многото споразумения и леки наказания създават чувство за безнаказаност
Моделът на спецправосъдието у нас е изначално, законодателно объркан. Това пречи на специализирания наказателен съд да работи като наистина специализиран съд по делата на организираната престъпност, какъвто е бил първоначалният замисъл.
Заключението е на работна група от Върховния касационен съд, в първия по рода си професионален анализ за спецправосъдието от старта му на 1 януари 2012 г.
Анализът, който е от 190 страници, проследява работата на специализирания наказателен съд и апелативния спецсъд през 2012-2015 г. По него са работили 11 магистрати от ВКС -Татяна Кънчева, Бисер Троянов, Галина Захарова, Милена Панева, Капка Костова, Евелина Стоянова, Николай Дърмонски, Галина Тонева, Цветинка Пашкунова, Красимир Харалампиев, Антоанета Данова.
Анализът ще е на вниманието на съдийската колегия на ВСС на заседанието й утре.
А в него, освен законодателните решения, на критика са подложени и оформили се като постоянни практики в спецправосъдието. Отчетени са, разбира се, и положителните моменти. Например срочността.
Парламентът да се поправи
„Зададената от законодателя компетентност на спецправосъдието е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на визия и концептуалност за вида специализация и съдържанието на предметната компетентност на СпНС. Това е законодателен проблем, който пречи на съда да функционира като специализиран в конкретен клон на правото или поне в разглеждане на делата за организирана престъпност, какъвто бе първоначалният замисъл”, пише в анализа. Но най-вече – така ресурсът на съдиите се разпилява в гледането на частни наказателни дела – мерки за неотклонение и подобни, които след това не прерастват в същински процеси по внесени обвинителни актове.
Създават чувство за безнаказаност
В специализирания наказателен съд в момента има 18 съдийски щата. От 2012 г. до 2015 г. са решени общо 636 НОХД, като са четени 122 присъди и са сключени 198 споразумения, сочи анализът.
От присъдите са обжалвани общо 109. Като 20 са потвърдени, 30 са изменени, а 34 – отменени. По 19 се чака окончателно произнасяне.
Освен, че споразуменията значително надхвърлят броя на присъдите, върховните съдии констатират „проявена прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност на обвиняемите и подсъдимите”.
Основните наказания са пробация и условни присъди за тежки престъпления – трафик на хора, наркотрафик, контрабандза и други, извършени от организирани престъпни групи. Прави впечатление също, че освен силно занижено, наказанието се определя в рамките на изтърпените вече мерки за неотклонение, което сочи на безкритичност у магистратите. И създава чувство за безнаказаност на осъдените.
Спецсъдиите са критикувани и за нарушения на правилата на споразумението – случва се то да се одобрява, без да се вземе становището на всички страни, което е задължително по закон.
Магистратите от апелативния спецсъд са по-задълбочени, но понякога проявяват прекален формализъм, констатира анализът.
