DeFakto.bg DeFakto.bg
„Не приемам нападките за „бърз и услужлив Инспекторат и главен инспектор”, казва Точкова, категорична е, че службата й не е „маша“
Повод за тази реакция ми дават публичните „оценки” за работата на Инспектората към ВСС от страна на членове на ВСС, съдии, административни ръководители, засегнати от дейността му, както и част от журналистически мнения от последните дни. Преди всичко искам да обясня, че ИВСС осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, проверки по сигнали и по публикации в медиите. Конституцията на Република България предоставя възможност на всеки, който сметне това за необходимо, да подаде сигнал до Инспектората за нарушения по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и за забавяне при приключването им в установените срокове. В това число и главният прокурор. В това число всеки административен ръководител, магистрат, страна по дело.
По всеки сигнал ИВСС дължи произнасяне. По тези от тях, които са неоснователни или не са от компетентността на Инспектората, не се извършва проверка по смисъла на чл. 56- 58 от ЗСВ. По другите, по които след предварително проучване се установи допуснато сериозно нарушение в организацията по образуването, движението и приключването на делата, на конкретния магистрат се извършва проверка от проверяващия екип въз основа на заповед на главния инспектор.
Липсва законова забрана проверка, започнала по сигнал да се ограничи само в рамките на посоченото в него. Нещо повече- как би била обективна една проверка, ако се сведе до конкретно дело, по което е установено нарушение, без да се провери от Инспектората цялостната дейност на конкретния съдия, прокурор или следовател. Относно всяка проверка, ИВСС е независим и самостоятелно преценява какъв да бъде нейният обхват. Сигналът е само поводът, въз основа на който може да се провери цялостната организация на дейността на един съдия, прокурор или следовател.
Случаят със съдия Мирослава Тодорова не се различава от всеки друг. ИВСС и в редица други случаи е извършвал проверки, по сигнали от ръководители в съдебната система(в последния случай сигналът е на главния прокурор б.р.). Проверка на цялостната дейност на съдия Мариян Марков, за периода след завръщането му в СГС и изтърпяване на дисциплинарното му наказание в СРС, беше извършена от екип на ИВСС, след сигнал на председателя на СГС за конкретни нарушения. Наредена със заповед, всяка проверка по сигнал завършва с Акт за резултати, който се съобщава на съдията, прокурора или следователя, чиято работа е проверявана и на административния му ръководител. По възраженията се произнася главният инспектор, като след произнасянето материалите се изпращат на съответната колегия на ВСС, за да послужат в процедурите по атестиране и кариерно израстване.
Едно от правомощията на ИВСС е това по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ- да отправя предложения за налагане на дисциплинарни наказания в случаите на нарушения, установени при проверките- правомощие, което ИВСС използва внимателно само за сериозни нарушения, покриващи съответен състав на дисциплинарно нарушение. В тази си дейност ИВСС не се ръководи от това кое лице е подало сигнала, нито кой е конкретният магистрат, допуснал съответното дисциплинарно нарушение. За Инспекторатът са важни факта на нарушението и тежестта му, както и негативните последици, до които то е довело. По отношение на извършителя на нарушението, Инспекторатът проверява само определени обстоятелства- натовареността на магистрата, здравословното му състояние, данни за предходни дисциплинарни наказания и т. н., които са необходими за преценка съставомерността и тежестта на деянието.
Инспекторатът е независим контролен орган, чиято дейност е подчинена само на закона и зависи само от обстоятелствата и доказателствата по случая. Без значение е кой е магистратът, допуснал нарушенията- съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административния ръководител.
Не е вярна и тиражираната информация, че за времето, откакто съм главен инспектор, предложения за дисциплинарни наказания ИВСС е отправил само за съдии и то от софийските съдилища. Наред с 11- те предложения до ВСС за налагане на дисциплинарни наказания на съдии от СГС и СРС, през 2015г. ИВСС отправи и редица предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати до административните ръководители, както на съдилищата, така и на прокуратурата. Достатъчно за потвърждаване на това обстоятелство е всеки заинтересован да се запознае с доклада на ИВСС за дейността му за 2015г., публикуван на свободно достъпната интернет страница на органа.
В този смисъл не приемам нападките и квалификациите за „бърз и услужлив Инспекторат и главен инспектор”. Не приемам и лозунгите, че проверките от страна на Инспектората са средство за натиск и репресия срещу неудобните магистрати, нито че водят до накърняване на независимостта на съда или отделния съдия. Лозунги, които целят създаването на обществен имунитет за някои от тях, който да ги предпази от закона, дори и когато го нарушават. На Инспекторатът обаче това му е работата- да проверява- независимо, законосъобразно и обективно.
Не разбирам и защо ръководителите на СГС и СРС ангажират общественото внимание с неудовлетворението, че съдиите в тях са подложени на непрекъснати проверки от ИВСС- ако няма проблеми, няма да има и сигнали, няма да има и негативни констатации от проверките. Да не забравяме, че административните ръководители са избрани с цел да предприемат необходимите мерки за осигуряването на достъпно, качествено и в разумен срок правораздаване. От правосъдие с такива качества, не се предполага да има недоволни, които да предизвикват проверки.
По отношение на публичните обвинения, че едва ли не, ИВСС е „маша” и репресира по поръчка определени „неудобни” съдии и то съдии от софийските съдилища, ще посоча единствено, че причината голямата част от проверките на Инспектората да са именно в СГС и СРС, е обективна. Осемдесет процента от основателните сигнали до ИВСС се отнасят до драстични забави, допуснати в работата на съдиите от софийските съдилища- по 8- 10 месеца неадминистрирани дела, насрочвани само 2 пъти годишно, по две и повече от две години ненаписани съдебни актове. Проблеми, трупани, задълбочавани и нерешени с години, както от страна на административните ръководства на съдилищата, така и от страна на кадровия орган- ВСС. Дори дължащи се на липсата на адекватни законодателни промени, които да регулират прекомерната натовареност на съдиите от софийските съдилища. Тези факти се отчитат при проверките на Инспектората, но не могат да извинят априори неспазването от отделни съдии на разумните срокове за разглеждане и приключване на делата, защото има и други съдии от софийските съдилища, които се стараят да спазват разумните срокове с много добро качество на постановяваните от тях съдебни актове. В крайна сметка правосъдието не е самоцел на държавата. Правосъдието е за гражданите и те законосъобразно изискват правосъдието да е качествено и в разумен срок. И Инспекторатът, като институция- гарант за получаването на такова правосъдие, няма да отстъпи нито крачка назад в действията си.
Тук е мястото да бъде посочено, че Инспекторатът не е „наказателен отряд”, „маша в чужди ръце” и изобщо репресивен орган спрямо съдиите, прокурорите и следователите. Нещо повече- поради невъзможността при сегашните условия, което и да е ръководство на СГС и СРС само да се справи с многогодишни проблеми, в качеството си на главен инспектор отправям покана към ръководството на СГС и СРС, към съдийската колегия на ВСС, към НИП и към министъра на правосъдието, за провеждане на съвместна среща. Смятам, че само със съвместни и координирани усилия и мерки, могат да бъдат осигурени необходимите предпоставки, така че административните ръководители на съдилищата с най- сложна структура, с най- многоброен персонал и с най- голямо социално значение, да имат въобще възможността да постигнат поставените пред тях цели за достъпно, качествено и срочно правосъдие.
Смятам, че е крайно време системата да се очисти от недобросъвестните и безотговорните, от непочтените и от тези с двоен морал, защото процесите по оздравяване вече са необратими. Моментът за действителни и ефективни мерки и действия вече е настъпил, съществуващите проблеми в съдебната система вече трябва да бъдат решени, а не само посочвани и ползвани като повод за публични изяви.
София, 13 декември 2016 г.
