Прагът за гражданска конфискация на незаконно богатство пада от 240 000 лв. на 150 000 лв. Това реши днес парламентът, приемайки на второ четене промени в Закона за незаконните богатства, известен още и като закон за гражданската конфискация. Първоначалното предложение бе сумата да е още по-ниска – 120 000 лв., но е коригирана от депутатите.
За намаляване на прага отдавна настоява председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев.
Така комисията вече ще предявява пред съда искове за конфискация, ако е установила несъответствия между реални и законни доходи от 150 000 лв. за 10 години назад.
С други промени на КОНПИ се дава достъп до застрахователната и статистическата тайни, както и да изисква обяснения от проверявания и свързаните с него лица. Отхвърлено бе обаче предложението да й се разреши да извършва претърсвания и изземвания по реда на НПК.
Принципите на гражданската конфискация са известни и са в сила още от 2012 г. – комисията се задейства след повдигане на обвинения за изрично изброени престъпления. Проверката й може да трае до 1 година, като през това време проверяваният не разбира за това. Но имотите и сметките му могат да се окажат под запор. След приключване на проверката и ако установи несъответствия, КОНПИ внася иск за гражданска конфискация в съда, като за това вече не се изисква да е налице влязла в сила присъда.
Промените, гласувани днес, обаче конкретизират разпореждането с конфискуваното имущество. Така до неговия размер държавата ще отговаря пред пострадалите от престъплението за причините им от него вреди, ако те не могат да се покрият изцяло от отговорния за вредите. И още – най-малко 30 % от конфискуваното от КОНПИ ще отива за социални цели, като редът за това трябва да се определи от МС. 10 % от събраното от комисията пък ще е за повишаване на квалификацията и стимулиране на нейните служители.
На снимката: Пламен Георгиев