В тълкувателно решение ВКС отговори на три важни въпроса, свързани с прилагането на Закона за задълженията и договорите.
Решението е по Тълкувателно дело № 5/2014 г., взето е на 12 декември от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, съобщиха от съда.
Дадените отговори гласят:
- За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
- Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
- Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.
Делото е образувано по предложение на заместник-председателите на ВКС и ръководители на Гражданската и Търговската колегии поради наличието на противоречива практика по следните въпроси: „Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?”, „Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?” и „Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД?”.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на Върховния касационен съд в интернет – секция „Тълкувателни дела”.