DeFakto.bg DeFakto.bg
Народни представители от ГЕРБ, БСП, ДПС и БДЦ заемат страната на арбитражите, не на гражданите, обвини Мая Манолова
Направени между първо и второ четене предложения за промени на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) посичат идеята да се сложи край на издевателствата на частните арбитражи над гражданите. За това алармира днес омбудсманът Мая Манолова. Разглеждането за второ четене е в дневния ред на правната комисия днес.
Става дума за поправките, които трябваше да забранят на арбитражите да разглеждат потребителски спорове. До това се стигна след като по многобройни сигнали на граждани омбудсманът обиколи ред частни арбитражни съдилища в страната и установи, че някои от тях гледат по 100 000 дела годишно, т.е. по 300 дела на ден. Като техни клиенти са основно колекторски фирми, търсещи пари от граждани, абонати на топлофикации, енергото, ВиК, мобилни оператори и други. В повечето случаи давността за тези вземания е изтекла, но някой трябва да се позове на това. А в масовия случай гражданите изобщо не разбират, че са дадени на арбитраж, решенията пък са окончателни и не подлежат на контрол. Нещо повече – съдилищата са длъжни да издават изпънителни листове по тях, като пповеряват единствено дали решенията са връчени. Но връчването се брои за редовно и ако човекът не е открит. С две думи – омагьосан кръг.
Промените, забраняващи на арбитражите да гледат потребителски спорове бяха дело на работна група от върховни и градски съдии, преподаватели и други специалисти, събрани от омбудсмана. Формално поправките в ГПК бяха внесени от народни представители и гласувани от парламента на първо четене. Те предвиждаха също съдилищата да могат да контролират решенията на арбитража, проверявайки дали спорът му е бил подсъден и дали решението не е нищожно. И едва тогава да издават изпълнителни листове.
Предложенията за второ четене на депутатите Анна Александрова (ГЕРБ), Чавдар Георгиев, Михаил Миков, Таско Ерменков (БСП), Камен Костадинов (ДПС), Явор Хайтов (БДЦ) напълно обезсмислят философията на проекта, насочен в защита на потребителите от „правосъдието“ на частните съдилища, категорична е Мая Манолова.
Конкретно депутатите заличават генералната забрана да се гледат спорове, една от страните по които е потребител. Въвеждат изключения за четири „сектора в икономиката“ – енергетика, водоснабдяване и канализация, електронни съобщения и пощенски услуги. И допускат потребителски спорове пред частния арбитраж, ако е „изрично договорено от страните след възникването на спора“. Идеите за съдебен контрол са зачертани.
Тези депутатски предложения удивително приличат на становището на „Асоциацията на арбитражните съдилища“, посочи Мая Манолова. И запита що за екзотични определения на потребител се вкарват в ГПК, как ще се преценяват договорките, след като страни в спора пред арбитража са колекторските фирми, а не монополостите, и длъжниците. Поинтересува се също по какъв критерий се определят „сектори от икономиката“ и дали това не е дискриминация.
Спряна от журналисти, вносителката Анна Александрова от ГЕРБ отказа коментар и обяви, че всичко ще се разисква в комисията. До късния следобед обаче правната комисия не беше стигнала до този проект и може да го отложи за друг път. Разтакаването също е в интерес на арбитражните съдилища, които спокойно ще продължат да осъждат граждани на килограм.
