DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът отхвърли скандална промяна в Закона за електронните съобщения, предложена от все още действащия кабинет. Става дума за добавката, с която се позволява използването на трафични данни „за издирване на лица, които са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”. Мотивите не Министерския съвет, подписани от Бойко Борисов, бяха, че иначе службите се затруднявали да установят часа, мястото, комуникациите на жертвите.
Правозащитници обаче го оцениха като връщане на безогледното следене на граждани по интернет и телефонни разпечатки.
На 27 май мнозинството в Народното събрание гласува промяната на първо четене, опозицията я нарече полицейщина.
Най-любопитното бе, че на второ четене днес тя отпадна по предложение пак на мнозинството, конкретно на депутата от ГЕРБ Иван Вълков от транспортната комисия. А странното бе, че законопроектът бе разпределен само на тази комисия, не и на правната, където иначе отиват доста други проекти.
Поправката бе особено скандална, след като през 2014 г. Съдът на ЕС в Люксембург обяви за невалидна евродирективата, позволяваща проследяване на гражданите в интернет и по телефонни разпечатки заради риск от произвол. А през 2015 г. българският Конституционен съд обяви съответните текстове от Закона за електронните текстове за противоконституционни. Така службите могат да бъркат в електронните ни пощи и да следят телефонните ни разпечатки само за опазване на националната сигурност и разкриването на тежки престъпления.
Днешното решение е една малка победа в полза на спазването на човешките права, след като само преди два дни парламентът отвори широко вратата за произвол с приетия от него антитерористичен закон.
