Как се кове „опозиция” в Софийския районен съд? Чрез Шоу и сигнали до ВСС

Над 40 магистрати от съда срещу обвинения на 2 съдийки, че „някои работят, а други протестират”

Бунтът на съдиите от Софийския районен съд и оставките на неговото ръководство безспорно дадоха резултати – ВСС ги забеляза и набеляза мерки в помощ на засипания с дела съд.

Последвали този бунт събития обаче красноречиво илюстрираха и друго – как се кове „опозиция” на бунтовниците.

Разказът щеше да е излишен, ако ставаше дума за махленска свада – там враждуващите да се оправят сами.

Противостоянията на полето на правосъдието обаче не са дребнави дрязги, те разкриват облика на системата, в чиито ръце са правата и съдбите на гражданите. И за която справедливостта и върховенството на закона би трябвало да са висша ценност. За това се води битката за съда, в която дотук побеждава задкулисието.

Появата на „несъгласните”

На 13 декември (четири дни след протеста пред сградата на ВСС) две съдийки от СРС София Икономова и Росица Велкова получават трибуна в „Шоуто на Слави”, където заявяват, че се бунтуват „колеги, които имат съществени пропуски в работата и са довели до съществено забавяне на техните дела“. И че „част от съдиите в Софийски районен съд работят, а друга част протестират, че са много натоварени и не могат да работят“. А изобщо протестът е бил иницииран от далото оставки ръководство.

Говоряща подробност тук пък е, че седмица преди тази „опозиция” да намери трибуна в „Шоуто”, Слави Трифонов бе приет от Сотир Цацаров и на излизане обяви, че двамата имат „общи позиции” и за проведения национален референдум, и не само. Сотир Цацаров по право е член на ВСС, а кадровици от мнозинството в съдийската колегия на съвета също не крият единомислието си с обвинител №1 и яростно го бранят от всякакви критики, включително, че недопустимо се меси в делата на съда.

Реакцията в СРС

На 15 декември, след медийната изява на съдиите Икономова и Велкова, друга съдийка Десислава Джарова (участвала в протеста) праща становище до ръководството на СРС и до етичната комисия, в което приканва двете колежки да бъдат изслушани от Общото събрание на СРС, тъй като „без да е ясно кого представляват” позициите им за първи път са озвучени едва от телевизионния екран и са нови и неизвестни за повечето съдии. А етичната комисия на СРС да прецени дали с обвиненията, че „част от съдиите работят, а други протестират” и внушенията, че проблемите се дължат на „мързеливи” магистрати, те не са нарушили Етичния кодекс.

Според Джарова „неверните и необмислени” твърдения удрят всички съдии от СРС, някои от които по 10-15 г. работят в условия на свръхнатовареност, както и по честта на професията като цяло.

И заваляха сигнали

Становището очевидно е разпространено сред съдиите, включително Велкова и Икономова. Но вместо да се изправят пред Общото събрание, те го препращат на „Шоуто на Слави”, където е прочетено на 15 декември с язвителни коментари по адрес на Десислава Джарова. Но най-вече с обобщението, че ситуацията в СРС не е мръднала с нищо от времената на комунизма (сиреч, там несъгласните са подложени на линч например).

Новородената „опозиция” обаче не спира дотук и пише сигнал до горестоящия СГС, етичната му комисия, разбира се до Висшия съдебен съвет и до Съвета на ЕС, където съдия Джарова е била на стаж.

В сигналите си Велкова и Икономова заявяват, че „направените внушения” от Джарова и разпространяването на становището й в СРС са „опит за натиск заради позицията ни”. И поставят пред горестоящите „въпроса за изявленията на колегата Джарова”. Финалът им е красноречив: „Приемаме подаването на жалби и сигнали като форма на натиск и ограничаване на свободата ни, за което няма да се посолебаем търсим включително медийна изява”! От което пък се разбира, че когато те бият жалби и сигнали, всичко е наред.

Тук очевидно чашата на търпението сред магистратите в СРС е преляла.

Защото 40 съдии пишат на „Шоуто на Слави” с молба да също да бъдат чути. Но, очаквано, не са.

Те изпратиха своята гледна точка и на други медии.

Правосъдието доноси не търпи

„Авторитетът на правосъдието е обществена ценност, защитена и в Конституцията, и в международните актове. Ако гражданите нямат доверие на съда, настъпват правен нихилизъм и улично правосъдие. За това има и Етичен кодекс, забраняващ доносите срещу колеги и уронването на честта на професията, за това има и етични комисии.

Изявленията на двете колеги поставят под общ знаменател всички съдии в СРС и ги квалифицират като „мързеливи”. А нито съдия Икономова, нито съдия Велкова засега са споделяли тези си критични позиции. Най-естествената реакция е да използваме вътрешните механизми да ги изслушаме. Но освен към „властта” на телевизията те са се обърнали не към нас, техните колеги, а към институции, които могат да служат зазлепоставяне и наказване на съдия Джарова.  Това показва напълно различен от нейния подход за разговор между равнопоставени колеги”, пишат 43 съдии от СРС. Сред тях са Петко Петков, Цветелина Кържева, Анелия Щерева и ред други.

И техният финал е красноречив: „Справедливо е при даване на трибуна на определени позиции да се чува и другата страна и да се прави обективна преценка коя конюнктурно силната. За да не се превръща журналистиката в инструмент за мачкане на противостоянието срещу произвол”.

Защо се случва всичко това? Естествено, за да се омаловажи съдийския протест (впрочем, не първи, а трети по ред в последните години).

Но и за друго – предстои избор на ново ръководство на Софийския районен съд, ще го прави сегашният състав на ВСС. Дали мнозинството там вече не си е избрало фаворитите, а?