Последни новини
Home / Законът / Край! Христо Бисеров твърдо e невинен

Край! Христо Бисеров твърдо e невинен

Defakto.bg

Бившият зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров не е извършил престъпления. Това окончателно реши Върховният касационен съд и потвърди присъдата на долните инстанции: невинен.

Така се слага край на едно гръмко и емблематично дело, влизало в прокурорските отчети като пример, че обвинението не се бои от върховете на властта.

Дали се бои или не е друг въпрос. Но специално по делото Бисеров три съдебни инстанции са категорични – този процес изобщо не е трябвало да влиза в съда.

Ето съобщението на ВКС:

“С Решение № 278/20.12.2016 г. по наказателно дело № 1055/2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила Решение № 291/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд (СГС) по отношение на Христо Бисеров. Решението не подлежи на обжалване и протест.

С присъдата на СГС Христо Бисеров е признат за невинен и по трите повдигнати срещу него обвинения – по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 93, т. 14 от НК – да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери; по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – при условията на продължавано престъпление да е нарушил задължението за деклариране на сделки с валутни ценности, като  стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери; и  по чл. 313, ал. 1 от НК – да е затаил истина в подадена по електронен път и на хартиен носител писмена декларация до Сметната палата относно притежавани суми в различна валута. Протестът и жалбата на министъра на финансите пред ВКС бяха против оправдаването на Христо Бисеров само за престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 93, т. 14 от НК.

Съдебният състав приема, че протестът е неоснователен. САС е анализирал суифт-съобщенията от 12.12.2012 г., съдържащи информация за извършването на превод на суми от сметка в една банка към такава в друга банка и е достигнал до верен и законосъобразен извод, че само въз основа на данните в тях не може с категоричност да се приеме, че титуляр на сметката, от която е направен преводът, е подсъдимият, респективно, че преведените средства представляват реализиран от него доход, подлежащ на облагане. За да направи тази констатация, САС е съобразил, че с оглед двукратния отказ на швейцарските власти да дадат конкретен отговор по съществото на въпросите, поставени към тях в двете молби за правна помощ, като доказателства по делото не са приложени договорът за откриване на банковата сметка и доказателства за движението и наличностите по нея, както и такива за лицата, имащи право да се разпореждат с тях. В същото време законосъобразно е преценено, че по естеството си съобщенията не представляват първичен счетоводен документ и в тях е отразено единствено кой е клиентът – наредител. Отчетено е, че това може да бъде не само титулярът на банковата сметка, но и всяко друго лице, което на различно правно основание е овластено да се разпорежда със средствата по нея. В съответствие със забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения е отхвърлена тезата на прокуратурата, че след като името и адресът на наредителя са вписани в съобщенията, е извършена проверка кой е титуляр на сметката и е установено, че това е Христо Бисеров.

Според върховните съдии в протеста неоснователно се поддържа, че САС е пренебрегнал обстоятелството, че в двете съобщения е посочен адрес, съвпадащ с адреса на подсъдимия. „Този факт има отношение към идентификацията на наредителя, но доколкото обективно не е било възможно да се изследват подписите върху първичните банкови документи, той може да бъде само косвено доказателство, че преводът е нареден от Бисеров”. Съвсем отделен е въпросът, че той е живял на адреса, отразен в суифт-съобщенията, в период, предшестващ инкриминирания с близо дванадесет години.

В мотивите на ВКС се напомня, че за разлика от данъчното производство в наказателния процес заключенията на данъчните власти в ревизионния акт поначало не обвързват съда и съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК не се ползват с формална, предварително установена доказателствена сила. Наред с това, което е много по-важно, наличието на данъчно задължение и неговият размер са установени от данъчните власти по реда на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Цитираните разпоредби съдържат оборима презумпция в интерес на фиска, като опровергаването й е поставено в тежест на данъчно задълженото лице. В наказателния процес обаче единствената презумпция е тази за невиновност на обвиняемия и подсъдимия. „Ето защо САС законосъобразно е приел, че ревизионният акт не е годен доказателствен източник за фактите, че подсъдимият Бисеров дължи данък именно в посочения от обвинението размер и именно за доход, реализиран през годината, визирана в обвинителния акт” – се сочи в мотивите на решението на ВКС.

Върховните съдии пишат в мотивите си, че след като не е установил по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че Бисеров е титуляр на сметката в швейцарската банка, от която са осъществени двата превода, както и че средствата за тези преводи представляват облагаем доход, реализиран през 2012 г., респективно, че за тях се дължи данък върху доходите на физическите лица, въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за избягване установяването и плащането на данъчни задължения посредством затаяване на истина в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2012 г.

Съдът приема, че касационната жалба на министъра на финансите също е неоснователна, тъй като по отношение доказването на данъчните престъпления е приложим единствено НПК, а не и ДОПК. На  правилата на НПК се подчинява и разглеждането и доказването на гражданския иск. Това означава на първо място, че следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено виновно и противоправно поведение на дееца, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията му и настъпилите вреди за гражданския ищец, като е недопустимо изводите за вината на извършителя и за размера на вредите да се основават върху законови презумпции или предположения по отношение на фактите.”

 

About De Fakto

Проверете също

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Правителството отговаря: Главният прокурор обитава 1 дка жилище в “Бояна”, ремонтирано за над четвърт милион

Главният прокурор Иван Гешев живее  в Дом номер 5 на държавната резиденция „Бояна“.  Сградата, която …

Един коментар

  1. Георги Кадиев

    След оправдаванета на Хр. Бисеров от ВКС, Цацаров и неговите подчинени ще си подадат ли оставките заради лошо свършена работа. Може би безспорните доказателства по делото трябваше да се съберат от хигиенистките…..на главна прокуратура ???

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.