DeFakto.bg DeFakto.bg
Късно вчера дойдоха първите сведения за трепетно чакания доклад на прокурорите от Великобритания, Германия, Испания и Холандия за родната прокуратура. И се създаде впечатлението, че, според тях, основните проблеми пред дейността на държавното ни обвинение се коренят извън него, включително в съда.
От публикуваните по-късно от Министерството на правосъдието пълен текст на доклада и резюмето към него се оказва, че това далеч не е така. Обратното – чуждите експерти много точно са диагностицирали проблемите и са предложили решения. За част от тях у нас се говори отдавна, но биваха отхвърляни от обвинител №1 и от политическото мнозинство.
За пълна яснота в картината De Fakto публикува откъси от резюмето на доклада.
Назначаване и лична отговорност на главния прокурор
Съгласно предвиденото в член 129 от Конституцията главният прокурор се назначава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет за мандат от седем години, който не подлежи на подновяване.
Съгласно Конституцията главният прокурор може да бъде освободен от длъжност предсрочно inter alia при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление. В това отношение положението му не се различава от това на служителите му от прокуратурата. Освен това главният прокурор може да бъде освободен от длъжност предсрочно при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт.
Според експертния екип трудността при съществуващите понастоящем гаранции, доколкото се касае за наказателно разследване на който и да било главен прокурор, е свързана по-скоро с присъщия проблем, че разследваният за престъпление е главен прокурор. Както бе установено, НСС (става дума очевидно за националното следствие – б.р.) работи под надзора на главния прокурор и теоретично главният прокурор може да откаже да разреши провеждането на разследване на действията си. В този контекст считаме, че за оперативните решения във връзка с работата на НСС следва очевидно да отговаря съответният заместник на главния прокурор, ръководещ НСС. Този заместник на главния прокурор следва да остане зависим от главния прокурор по отношение на ресурсите, но по отношение на оперативността предлагаме той да бъде независим.
Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“ (през 2009 г. България посмъртно бе осъдена от някогашния висш прокурор Николай Колев и близките му включително заради неразследване на обвиненията за конфликта му с тогавашния главен прокурор Филчев и последвалото убийство на Колев – б.р.), е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние.
Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСС (предоставени от ръководещия НСС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСС или МВР, следва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването. По отношение на евентуалното наказателно преследване предлагаме въпросното лице да отправя препоръки до заместника на главния прокурор, който е негов подчинен и има най-дълъг стаж като негов заместник. Решението дали да се започне наказателно преследване следва да се взема от този заместник на главния прокурор. Той самият ще носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността. По наше мнение, главният прокурор трябва да бъде временно отстраняван от длъжност или другояче задължен по закон да отстъпи от функциите си на главен прокурор, докато трае разследването. Ако срещу него бъде повдигнато обвинение и той бъде осъден, следва да му бъдат наложени произтичащите от това наказателноправни и дисциплинарни санкции.
В случай че главният прокурор бъде осъден и му бъде наложено наказание за извършено тежко престъпление, считаме, че президентът следва автоматично да го освобождава от длъжност. Когато са установени факти от дисциплинарно естество в ущърб на главния прокурор вследствие на наказателно разследване, по което е постановена оправдателна присъда (но съответното поведение все пак се счита за несъвместимо със заемането на длъжността), считаме, че решението за отправяне на предложение от страна на ВСС за освобождаване от длъжност на главния прокурор следва да се взема с обикновено мнозинство.
Специална парламентарна комисия за надзор върху обвинител №1
Екипът счита, че започнатото, що се отнася до отчитането на главния прокурор пред Народното събрание, следва да се доразвие чрез упражняването на по-редовен надзор върху работата на прокуратурата от страна на Народното събрание. За тази цел препоръчваме официална комисия, излъчена от състава на Народното събрание, да следи работата на службата на главния прокурор в нейните различни измерения. Разбира се, именно Народното събрание би било компетентно да определи състава на тази комисия.
Препоръчваме главният прокурор, придружен от свои висши длъжностни лица, да бъде канен да присъства поне веднъж на всяко тримесечие на заседания, открити за обществеността. По време на тези заседания биха могли да бъдат засегнати различни аспекти на работата на прокуратурата, имащи отношение към нейната ефективност. Естествено на тези заседания не могат да бъдат обсъждани текущи дела. В същото време могат надлежно да бъдат обсъждани начинът, по който се взимат решенията, и въведените от прокуратурата процедури за вземане на качествени решения. В случай че непредприемането на действия от страна на прокуратурата се дължи на несъвършенства на законодателната уредба, би било от полза членовете на Народното събрание да бъдат уведомявани за въпросните празноти в законодателството. Други въпроси за обсъждане биха могли да бъдат: ресурсите; резултатите от работата на Специализираната прокуратура срещу организираната престъпност и на Специализираното звено за разследване на корупцията; използването на вещи лица; начините, по които службата на главния прокурор взаимодейства с другите звена на наказателното правосъдие, за да се ускори ходът на делата и да се подобри наказателното правосъдие; качеството на разследванията, както и обучението. Подкрепата за жертвите на престъпления е друга тема, която такава комисия би могла да проучи по по-структуриран начин. Екипът счита, че подобна комисия би могла да представя редовно на Народното събрание и на обществеността осмислена информация за затрудненията, срещани при работата на прокуратурата, включително когато съществуват независещи от нея самата пречки.
Екипът счита, че отделно от това главният прокурор трябва да продължи да се явява в Народното събрание за представяне на годишния си доклад. Нашата препоръка за подбрана комисия е в допълнение към сегашната уредба.
В името на по-голяма прозрачност и за да послужи като основа за структуриран парламентарен надзор, препоръчваме главният прокурор да обмисли възможността да направи обществено достояние възможно най-голяма част от методическите указания и писмената уредба на наказателното преследване, извършвано от прокуратурата, доколкото това е съвместимо с националната сигурност и с ефективното наказателно преследване. Като отправяме тази препоръка, нямаме предвид да се разкриват вътрешните процедури и процеси, а само писмени указания и практически насоки, които са от значение за разглеждането на делата, ако съществуват такива.
Недопустимо е да пренебрегват разпореждания на съда
Случаи показват, че на практика прокурорите просто са пренебрегнали разпорежданията на съдилищата, което е недопустимо в една система, основана на върховенството на закона. Имаме впечатлението, че това е проблем, който е общ за цялата система на наказателното правосъдие и трябва да бъде разгледан от ВСС. Нямаме информация този орган да е предприел някакви мерки за справяне с посочения проблем. ВСС следва да образува дисциплинарни производства в случаите, при които прокурори не спазват съдебни решения.
Тъй като изглежда, че прокурорите могат да си присвояват правомощията на съдиите, единствената защита за пострадалите и техните близки в такива случаи изглежда би била правото те да повдигат и поддържат обвинение като частни лица. В идеалния случай считаме, че при описаните обстоятелства в случаи като този по делото „Бисер Костов“, е необходимо да има ефективна възможност за съдебен контрол на произволни решения за прекратяване на досъдебното наказателно производство, която да е в съответствие с действащата правна уредба в областта на наказателното правосъдие. Освен това заявяваме още веднъж становището си, че българските органи следва да смекчат подхода си към повдигането и поддържането на обвинения от частни лица и че такива обвинения, към които се прибягва само в изключителни случаи, следва да не подлежат на прекратяване от прокуратурата. Екипът е наясно, че необходимите процедури и гаранции във връзка с института на повдигане и поддържане на обвинение от частни лица ще трябва да бъдат определени на национално равнище.
Налице е и неизвършване на разследване на обстоятелства, установени от ЕСПЧ или от националните съдилища
Достатъчно е да се цитират два примера от решения на ЕСПЧ, в които е било критикувано неизвършването на ефективно разследване на твърдения за престъпления, обстоятелствата по които са били установени в рамките на съдебно производство.
По делото „Димов и други срещу България“ (жалба № 30086/05, решение от 6 ноември 2012 г.) ЕСПЧ установи, че при полицейска операция, ръководена от висш полицейски служител, понастоящем политическа фигура, е била използвана прекомерна сила и не е бил защитен човешки живот. След постановяването на решението наказателното дело е било възобновено по искане на прокуратурата, но изглежда е било прекратено след изборите.
По делото „Ленев срещу България“ (жалба № 41452/07, решение от 4 декември 2012 г.) става въпрос за отказ от ефективно разследване на установено от българските съдилища извършване на изтезания, използвани за получаване на признание.
Произволната преценка относно възобновяване на прекратено наказателно производство (при липса на нови доказателства или обстоятелства) не подлежи на съдебен контрол.
Този проблем бе разгледан в друго решение, постановено срещу България — това по делото „Филева срещу България“ (жалба № 3503/6, решение на ЕСПЧ от 3 април 2012 г.).
И ние считаме, че възможността за спиране и възобновяване на дела при липса на нови доказателства или обстоятелства също може да доведе до злоупотреба с процеса. Считаме, че са необходими допълнителни гаранции срещу такива действия на прокуратурата, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби от нейна страна. За справяне с такива ситуации също трябва да бъде създаден механизъм за ефективен и адекватен съдебен контрол, който е в съответствие с правната уредба на българското наказателно производство. Въз основа на гореизложеното следва, че решенията, постановени от съдилищата, следва да бъдат спазвани от прокурорите.
Разследване на уличаващи записи се замита
Получихме информация относно евентуална липса на разследване на релевантни аспекти по друг случай. Случаят със записите от Банкя възниква вследствие от незаконно подслушване, запис от което изтича в публичното пространство. Твърди се, че от записа става ясно, че тогавашният ръководител на Софийска градска прокуратура е споделил с бивш министър, заподозрян в корупция, определена информация по делото, водено срещу него. Очевидно не е било проведено разследване относно съдържанието на записа, а само относно неговия произход.
Това подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и публична отчетност на дейността на главния прокурор във връзка с мерките, предприети по важни разследвания от обществен интерес.
Защо няма дела за висока корупция?
Много сме обезпокоени от липсата на дела за корупция на високо равнище. По отношение на политиците един партньор заяви, че обвиненията винаги се предявяват, когато те станат бивши министри.
Главният прокурор може да действа, разбира се, само по сигнали. Ако не постъпват сигнали с твърдения за престъпления, извършени от действащи министри или високопоставени длъжностни лица, главният прокурор не може да бъде упрекван, че не започва производства.
Приветстваме преминаването към специализация на прокурорите по дела за корупция на високо равнище и работата, започната от Специализираното звено на Софийска градска прокуратура. Въпреки това възможно е да се назначат много повече обучени прокурори, специализирани по дела за корупция, и все пак да не се отчитат действителни резултати във връзка с корупцията на високо равнище, ако тези прокурори не разполагат с достатъчно ресурси за разследване и/или тези ресурси са слаби. Наясно сме, че главният прокурор е поискал от министъра на вътрешните работи допълнителна помощ за разследване за своето звено. Засега това искане не се увенчава с успех. Считаме, че подкрепата за разследване за Специализираното звено в Софийска градска прокуратура е много слаба. Ако от Звеното се очаква да постигне истински успех в борбата с корупцията на високо равнище, нашият съвет е, че е необходимо да се създаде цялостна политика на зачисляване на поне още 50 специализирани следователи в Звеното. Тези служители следва да работят дейно със служителите на ДАНС (които трябва да разполагат с достатъчно правомощия за разследване, както препоръчахме) за установяването на корупция на високо равнище. Препоръчваме също така те да извършат внимателна преоценка на всички доклади за съмнителни сделки, изпратени от Звеното за финансово разузнаване през последните години до правоприлагащите органи, отнасящи се до местни политически значими фигури, които не доведоха до последващи действия.
Прокуратурата на Република България ни съобщи, че няколко дела за корупция на високо равнище са в процес на разследване. Поради това професионалното ни мнение е, че като се имат предвид както набирането на допълнителни следователи, така и наличието на няколко такива разследвания, след една година Специализираното звено на Софийска градска прокуратура (или където и да се намира то към този момент) би трябвало да може да демонстрира поне няколко съществени резултата по делата за корупция на високо равнище.
Насърчаваме всички държавни ведомства да оказват активна подкрепа на това звено за укрепването му, за да бъде постигната тази цел. По този начин през следващата година обществеността следва да се увери, че корупцията на високо равнище се преследва успешно в България в рамките на настоящата структура на Прокуратурата на Република България.
Ако след разумен период от време в съда все още няма внесени важни дела за корупция на високо равнище, тогава ще считаме, че българските органи следва да действат бързо, за да създадат структура за разследване и наказателно преследване на корупцията на високо равнище, която е независима от Прокуратурата на Република България, по подобие на тези, които вече са се доказали като ефективни в съседни и други държави.
