Почина Кръстьо Петков. Сбогом, професоре!

Почина проф. Кръстьо Петков,  основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). През последните години проф. Петков бе измъчван от тежка болест, макар да не преставаше да работи. Напоследък здравословното му състояние се е влошило рязко и медицниските грижи не са могли да помогнат.

Кръстьо Петков е роден през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област.

Завършил е Техникум по хидромелиорации в Павликени, а през 1968 година се дипломирах  със специалност “Политическа икономия” във Висшия икономически институт “Карл Маркс” – София.

Започва работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция “Социология на труда” в Института по труда на Министерството на труда.

През 1978 г .става  доцент по социология във ВИИ “Карл Маркс”, а през 1986 година защититава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Специализирал е  социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал е в  университетски програми и семинари в САЩ в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

В периода 1976 -1991 г. е  заемал следните ръководни длъжности в научни институции:  1976 -1977 г. – ръководител на лаборатория “Социология и психофизиология на труда” в Института по труда;
1978 -1982 г. – ръководител на група “Социологически изследвания” към информационен център на ЦК на БКП;  1982-1987 г. – директор на Профсъюзния институт “Георги Димитров”;
1988-1990 г. – директор на Институт по социология на БАН.

Бил е гостуващ преподавател в много чужди  университети:  Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран съм за почетен доцент на същия университет; Католически университет, Тилбърг, Холандия;
Свободен университет, Брюксел, Катедра “Социология”;  Университет в Билефелд, Германия, Катедра “Социология”;  Кавказки университет – Грузия.

Член е на Българска социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.

През последните години работеше  като водещ експерт по проекти на ЕКП, в които участват млади икономисти и социолози от Югоизточна Европа, Западните Балкани и Евразия по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика, трудовите пазари, данъчните модели, антикризисните стратегии.

Привличан е  като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка, на МКП в Монголия и Китай, Италия, Сърбия и др. страни.

В своята автобиография е написал, че от 1983 до 1987 г. е бил  сътрудник на воненото контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между моите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление. „Впоследствие разбрах, че съм отписан от кръга на сътрудниците с обяснението: “отказал да изпълнява задачи”, пише професорът.

И още: „Нямам притеснение от този епизод в живота ми. Всяка държава организира контраразузнавателна дейност и брани външнополитическите си интереси.  Работещите в системата на военното контраразузнаване са достойни хора и аз ги уважавам заради професионализма и личния им принос“.

Беше народен представител в 39-то Народно събрание.  От 1997 г. до 2012 е председател на политическата формация Обединен блок на труда, а от 2012 г. е  председател на УС на Съюза на икономистите в България.

Професор Петков имаше над  500 публикации – книги, студии, статии, доклади и др.

Женен, баща на две деца и дядо на четири внучета. Обичаше да казва, че е  отличен готвач съм на

традиционни български ястия, запален планинар, обожател на  Родопите.

Сбогом, Кръстьо, професоре!