DeFakto.bg DeFakto.bg
Ново тълкувателно дело на Наказателната колегия на ВКС трябва да изглади колизията по въпроса за намаляването на наказанието на българи, осъдени навън, но върнати да изтърпят наказанието си у нас.
Това се налага след противоречиви решения на родния ВКС и на Съда на ЕС в Люксембург.
По случая е образувано тълувателно дело №3 за 2016 г.
Ето съобщението на ВКС:
„С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 3/2016 г., по което Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС трябва да приеме тълкувателно решение по въпроса „Следва ли да се приеме за изгубило сила приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. по т. д. № 3/2013 г., че „Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“?“
С Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСНК на ВКС по т. 3 е отговорено на въпроса „Следва ли да бъде зачетен положеният от трансферирания осъден български гражданин труд, положен в осъдилата го държава?“. В мотивите на решението е направено тълкуване на разпоредбите на Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г. на Съвета на Европа и е съобразено Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС. Прието е, че „положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“.
До Съда на ЕС (СЕС) е отправено преюдициално запитване от състав на Софийския градски съд по наказателно производство, водено срещу Атанас Огнянов, относно тълкуването на член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909. С решение на голям състав на Съда по дело C-554/14 от 08.11.2016 г. е прието, че „член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието“.
В искането на председателя на ВКС до ОСНК се посочва, че възприетото в т. 3 от цитираното тълкувателно решение и даденото от СЕС в решението от 08.11.2016 г. тълкуване са в противоречие. Това несъответствие е констатирано в мотивите на акта на СЕС и в т. 2 от решението е постановено, че „правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да вземе предвид всички норми от националното право и да ги тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Рамково решение 2008/909, изменено с Рамково решение 2009/299, за да постигне търсения с това решение резултат, като при необходимост по собствена инициатива не приложи тълкуването, дадено от националния съд, действащ като последна инстанция, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза“. Съществуващото противоречие между националното тълкуване на нормите от НПК, регламентиращи трансфер на осъдено лице, и тълкуването на съответните разпоредби на Рамково решение 2008/909, сочи на необходимост от тълкувателна дейност на ОСНК за решаване на въпроса дали възприетото в т. 3 на ТР № 3/2013 г. е загубило сила. Този въпрос, освен във връзка със случаите на трансфер в Република България на лица от държави – членки на ЕС, следва да се постави и по отношение на случаите на трансфер в Република България на лица от държави извън ЕС и дали в тези случаи следва да се преосмисли даденото в т. 3 от ТР № 3/2013 г. тълкуване.
