ВКС: Без съгласието на прегрешил родител, няма пълно осиновяване

Не може да се допусне пълно осиновяване, без да се пита биологичния родител, дори и ако той не се грижи за детето си. Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд по Тълкувателно дело №1 за 2015 г. Решението е от края на 2016 г.

Делото е образувано по искане на председателя на ВКС Лозан Панов след постъпили сигнали за противоречива съдебна практика по въпроса при прилагането на Семейния кодекс.

Върховните съдии трябваше да отговорят на два въпроса:

1.Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието

на родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК?

2.Допустимо ли е молба за пълно осиновяване по чл.82, ал.2 и 3 СК да бъде подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, предвид изискването на чл.96, ал.2 СК за подаването й чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане?

Текстът на чл. 93, ал.1 от Семейния кодекс гласи:

„Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин”. Но той задължително се изслушва от съда.

Според мнозинството от Гражданската колегия на ВКС обаче в случая без съгласието на този родител, макар и прегрешил спрямо отглеждането на детето, пълно осиновяване не може да има. И поясняват, че става дума за хипотеза, различна от пълното дезангажиране на родителя, когато детето му е настанено в дом и е тотално изоставено.

Мотивите:

„Законодателят не е включил осиновяването без съгласие на родител по чл. 93, ал. 1 СК в хипотезите на чл. 100, ал. 2 СК. В тази хипотеза детето не е настанено по административен ред и практически изоставено от родителя в специализирано заведение. Не напразно е предвидено, че в този случай решението по искането за осиновяване може да се обжалва и от провинилия се родител – чл. 98, ал. 1 СК.

Допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че при условията на чл. 93, ал. 1 СК не може да се допусне пълно осиновяване без съгласие и на провинилия се родител, е че нормата възпроизвежда точно хипотезата на чл. 57, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) по тълкуването на която няма съмнение в теорията, нито противоречие в практиката, а именно, че осиновяването е непълно. По отменения СК от 1985 г. също е предвидено, че пълно осиновяване е възможно само, ако детето е вписано в определените регистри (с изрично посочени изключения), което в хипотезата на чл. 57, ал. 1 се извършва само по молба на родителите му”.

На „особено мнение” са съдиите Светла Димитрова, Капка Юстиниянова, Златка Русева, Светлана Калинова, Мими Фурнаджиева, Камелия Маринова, Здравка Първанова, Илияна Папазова, Диана Хитова, Маргарита Георгиева и Ваня Атанасова.

Те са категорични, че практиката, на която се позовава мнозинството, е по отменен закон. А непосочването на хипотезата на прегрешилия родител сред случаите на задължително пълно осиновяване изощо не означава, че то е невъзможно.

По втория въпрос всички са единодушни: молбата за осиновяване може да се подава директно до окръжния съд, без да минава през регионалната социална дирекция, ако кандидат-осиновителите са съпруг или съпруга на родителя, баби и дядовци, близки роднини, попечители или настойници.