С 2 срещу 1 гласа ВАС реши: Тайната на съвещанието важи и за тълкувателните дела

Тълкуването не е правораздаване и съвещанието не е тайно, заявява председателят на състава Марина Михайлова

Казус, свързан с публичността на информацията, получи решение. Не в полза на публичността. Той бе особено любопитен и с включването на двете върховни съдилища в него. Въпросът беше поставен за тълкувателните решения на ВКС, а окончателното произнасяне е на ВАС.

Конкретно. Неправителствената организация Национална асоциация за обществена защита атакува отказа на ВКС да й предостави протокол от общото събрание на Гражданската колегия по приемане на тълкувателно решение от 2013 г. и последващо решение на административния съд София-град, потвърдил този отказ. Производството бе по Закона за достъп до обществена информация.

Тълкувателното решение на ВКС е за констативния нотариален акт и неговата доказателствена сила. А асоциацията настоява да получи достъп до обсъжданията по казуса, защото тази информация не е тайна и е важно да се установи „прозрачността на дебата“ сред върховните съдии.

През юни 2015 г. столичният административен съд приема, че в случая е налице защитена от закона тайна на съвещанието, защото дебатите по приемане на тълкувателно решение също са правораздавателна дейност.

Зад това застават също Донка Чакърова и Илиана Славовска от ВАС, с което дебатите по тълкувателни решения – и на ВКС, и на ВАС, окончателно се закриват за публика. Председателят на състава Марина Михайлова е на „особено мнение“, несъгласна с мнозинството. Зад публичността застава и Искренна Величкова от Върховната административна прокуратура.

Мнозинството

Дейността на върховните съдилища по приемане на тълкувателни решения може да се регулира от Закона за достъп до обществена информация и гражданите да отправят искания по него, приема мнозинството от състава на ВАС. Но, подчинявайки се на определени ограничения.

А именно: „Касационната инстанция счита, че поисканата информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 13, ал.1 ЗДОИ, но по отношение на нея следва да бъде приложено ограничението по чл. 7, ал.1 от същия закон – налице е защитена тайна по друг закон, а именно приложимата в случая разпоредба на чл. 21, ал.1 ГПК. Тъй като касаторът иска протокола от заседанието на ОС на ГК на ВКС, в който е взето ТР 11/2012 година, следва да се приемат за основателни мотивите в оспореното решение, че в този случай е налице тайна на съвещанието по смисъла на чл. 21, ал.1 ГПК.“

Несъгласната

Тълкувателно дело се образува заради противоречива или неправилна практика по вече влезли в сила съдебни актове, затова обсъждането по тях не може да представлява тайна, категорична е Марина Михайлова.

И още: „Дебатите на съдиите не представляват тайна и могат да бъдат предоставени като обществена информация. В подкрепа на този извод е и фактът, че в ЗСВ не са определени правила за начина на провеждане на общите събрания, а такива са приети от всеки Върховен съд.

При тълкувателните решения липсва конкретен правен спор по висящо дело, липсват и конкретни факти, въз основа на които да бъде решен този спор. Именно затова не може да бъда приложен принципът на тайната на съвещанието. Тълкувателната дейност е абстрактна и при нея не се обсъждат конкретни дела, а се прави тълкуване по прилагането на определена правна норма или норми. Дебатът по правния спор се извършва от голям брой съдии, част от които не вземат участие в него по различни причини – както поради ограниченото време, така и поради недостатъчна подготвеност по въпрос, който не е бил разглеждан от тях по конкретно дело или липсва на желание да участват в този дебат. Това отличава съществено правораздавателната от тълкувателната дейност.„