Работодателите нарушават закона, ако принуждават работниците да подписват незаконни декларации

Defakto.bg

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ

Работници  от едно транспортно предприятия ни съобщиха, че работодателят им  ги задължава да попълват декларации със съдържание, според което те декларират, че: 1.не извършват конкурентна дейност в рамките на предмета на дейност на транспортното предприятие ; 2.се задължават в извън работно време и по време на отпуската си да не постъпват на работа в конкурентни фирми; 3. никой от семейството и роднините ми не извършва конкурентна дейност;

В декларацията имало и запис, че за неверни данни носят отговорност по чл.313 НК.

Работниците очакват да им отговорим – има ли право работодателя да изисква от тях декларация с такова съдържание и носят ли  наказателна отговорност при нарушаване на декларираните обстоятелства?

Отговор:  Според чл.313 от Наказателния кодекс (НК) наказателна отговорност се носи, ако бъде потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

Работникът или служителят е длъжен да попълва декларация само тогава , когато това е разпоредено в нормативен акт (става дума за закон, указ или постановление на Министерския съвет). Само в тези случаи се носи наказателна отговорност за потвърдена неистина или затаена истина в съответната декларация. Няма текст от Кодексът на труда (КТ) в който да се съдържа изискване за попълване на подобна декларация. Няма такъв и в друг нормативен акт от ранга на посочение в чл.313, ал.1 НК.

Следователно искането за попълване на декларация е незаконосъобразно. Работниците/служителите не са длъжни да попълват такава или подобни декларации. Това следва от текста на чл.126, т.7 КТ според който: „ ….работникът или служителят е длъжен:  да изпълнява законните нареждания на работодателя;“

От тази гледна точка можем да определим действията на работодателя, като своеволни и НЕзаконосъобразни, т.е. и незадължителни за изпълнение от страна на работника.

Такива въпроси възникваха навремето във връзка с отмененият Закон за защита на конкуренцията от 1991 г. В чл. 15 от този закон се третираше нелоялната конкуренция от служител. Според този текст без съгласието насвоя р аботодател работникът/служителят не можеше да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на осъществявания предмет на дейност на работодателя. При нарушение на тази разпоредба работодателят можеше да прекрати трудовия договор без предизвестие. Работниците/служителите не можеха съща така да извършват конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор освен ако в трудовите им договори не бе уговоренообра тното. Този закон обаче, респективно чл.15 от него, са вече отменени и в сега  действащият Закон за защита на конкуренцията подобни разпоредби не се съдържат. Следователно законова забрана за осъществяване на стопанска дейност (за своя или за чужда сметка), както и за осъществяване на конкурентна дейност няма.

Работодателят може да се предпази от извършване на конкретна дейност от наети при него работници/служители, чрез чл.111 КТ.  Според този текст работникът/служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. За целта при сключване на трудов договор с даден работник/служител в трудовия му договор работодателят може да включи клауза, с която да не допуска работникът/служителят да работи в извън установеното за него работно време по основния му трудов договор при работодател, който осъществява конкурентна дейност. Вкарването на такава клауза в трудовия договор обаче е възможно при неговото сключване.

Впоследствие, ако иска да я въведе във вече съществуващ трудов договор работодателят може да я предложи, чрез допълнителното споразумение към трудовия договор. Приемането и обаче зависи от волята, т.е. отсъгла сието на работника/служителя.

Следва да имате предвид също така, че според чл. 112 КТ на работници/служители, които са водачи на превозни средства е забранено да полагат допълнителен труд. Кодексът на труда обаче не забранява в периоди на отпуски да работник/служител

Що се отнася до декларираното обстоятелство свързано с членове на семейството и роднините, които следвало да не извършват конкурентна дейност тук можем да отбележим своеобразен “връх в творчеството” на работодателя, свързано с въпросната декларация. Още повече, че не е уточнил що е то “семейство” по смисъла на неговата декларация и до каква степен на родство е забраната за роднините.

Казаното ни дава основание да заключим, че тази и подобни на нея “декларации” не са нищо друго освен грубо погазване на закона и израз на правно невежество или съзнателно манипулиране на работниците/служителите.

Няма никаква пречка тези които вече са я попълнили и предали на работодателят да му заявят писмено, че оттеглят подписа си, т.е. че оттеглят този документ, тъй като не са били длъжни да попълват