DeFakto.bg DeFakto.bg
Три ключови наредби за кариерното израстване на магистратите и избора на административни ръководители са публикувани на сайта на ВСС за обществено обсъждане. Срокът за изпращане на становища е 30 дни, считано от 22 декември, съобщиха от съдебния съвет.
Става дума за Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (обща за съдиите и за прокурорите), Наредба по чл. 209б от Закона за съдебната власт за показателите и методиката за провеждане на атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и Наредба по чл. 209б от Закона за съдебната власт за показателите, методите за атестиране и механизма за оценяване на прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници. Проектите са придружени с финансова обосновка и частична оценка на въздействието, както изисква Законът за нормативните актове.
Проектите, дело на работни групи, доразвиват новите правила от Закона за съдебната власт, в сила от 9 август т.г. И са позакъснели, което вече създаде проблеми, особено в съдилищата. Защото законът забранява свободните щатове да се заемат чрез командироване, а конкурси не се обявяват в очакване на наредбата. Именно в този проект проличават и различните становища и решения на двете колегии на ВСС – съдийската и прокурорската, като окончателният вариант, който ще е валиден за всички магистрати, трябва да се приеме от пленума на съдебния съвет.
Конкурси и избор на административни ръководители
В проекта е залегнала новата концепция, предвиждаща първоначалното назначаване на съдии, прокурори и следователи да е само на районно и окръжно ниво, за да се гарантира обективно и предвидимо кариерно израстване и да се акцентира на придобития в органите на съдебната власт юридически стаж като основен критерий за правораздаване в апелативните и върховните съдилища и прокуратури, пише в доклада на работната група.
При първоначалното назначаване се запазва системата на писмен и устен изпит. Завишават се и критериите към правните познания на новопостъпващите магистрати, включително по право на ЕС и по правата на човека, както и механизъм за предварителна оценка на нравствените им качества чрез попълването на въпросник при подаване на заявленията за участие в конкурс и включването на въпроси от Кодекса за етично поведение на устния изпит.
Нататък, в конкурсите за повишаване и преместване, оценката вече се формира не на базата на изпити, а на досегашната дейност на магистрата, включително данните от атестациите му, преглед на негови дела и т.н. Изпит обаче се провежда при „преквалификация“ от прокурор в съдия и обратното.
Съвсем ново е правилото, че в рамките на 9 месеца след провеждане на конкурс за орган на съдебната власт, овакантената междувременно длъжност да се заема от следващия в класирането, получил крайна оценка поне 5,00. Именно тук се очертава и първото различие между съдийската и прокурорската колегии по въпроса дали правилото да се пприлага и спрямо заварените конкурси, обявени по старите правила, или да важи само за новите, занапред. Според съдийската колегия правилно е второто решение – да важи занапред. Според прокурорската трябва да се прилага и за заварените конкурси. Иначе на практика ред магистратури се оголват кадрово.
Избор на административни ръководители
В резултат на въведеното със закона съдийско самоуправление, тук вече думата имат и общите събрания на съдиите от съответния съд, които задължително ще изслушват претендентите за техни ръководители и, от своя страна, могат да номинират кандидати.
При прокурорите възможността е само да дават становище по кандидатури за техни ръководители.
А двете колегии на ВСС се разминават по въпроса за обжалването на решенията за назначаване на административни ръководители. Конкретно дали обжалването спира изпълнението и встъпването в длъжност или не. Според съдийската колегия обжалването спира изпълнението, според прокурорската – не.
Атестирането
Тук наредбите са различни за прокурори и съдии, защото въпреки еднаквите общи критерии, показателите за двете професии са специфични.
Различни са и органите, които оценяват магистратите. При съдиите това е централната Комисия по атестирането и конкурсите, в която влизат и много действащи магистрати (начело на съдийската КАК дори не е кадровик, а върховния съдия Вероника Имова). При прокурорите има и постоянни атестационни комисии по места.
Законът въведе два нови вида атестиране – предварително и извънредно. Предварителното се прави на третата година от встъпване в длъжност при първоначалното назначаване, а за младшите – преди назначаването им на длъжност като магистрати. Извънредното атестиране се прави за участие в конкурс и ако са изтекли 3 г. от последното атестиране.
Иначе периодично атестиране се прави на пет години, но не безкрай, а до получаването на две последователни отлични оценки.
В наредбата за съдиите като критерии в атестирането се въвежда администрирането на жалби и преписки, тяхното връщане, както и причините за отлагане на делата.
А работната група предлага превес да се даде на качествените критерии пред количествените.
Тук във финансовата обосновка се заявява необходимост да се предвидят средства за командироването на членовете на КАК.
В проекта за атестиране на прокурорите също се заявява, че се разчита на превес на качеството на работата, там допълнителен финансов ресурс не се изисква.
Становищата трябва да се изпращат на e-mail: naredba.konkursi@vss.justice.bg (за наредбата за конкурсите), atestirane.sadii@vss.justice.bg (наредбата за атестирането на съдиите) и atestirane.prokurori@vss.justice.bg (за прокурорите).
