С девет функциониращи юридически факултета (макар в други европейски държави, със сходен брой население, не просто юридическите факултети, а броя на университетите да е в разумни рамки), безчет дипломиращи се ежегодно и нека подчертаем – стагнираща икономическа конюнктура, професионалната квалификация „Юрист“ девалвира, а перспективите за не малко юристи не са
никак обнадеждаващи. Разбира се, отделен остава въпроса за техните знания, цялостна подготовка, мотивация и пр.
Чл. 14, т.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз – „Всеки
има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение“. И за да не изглежда проблема неглижиран, работна група към Министерството на правосъдието проектира евентуални изменения в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, получили широк обществен резонанс. Сред евентуалните промени се откроява и отпадането на задочната форма на обучение, както, да добавя противоречиво, се констатира в доклада към самия проект – заради значително по-слабата подготовка на завършилите специалността в задочна форма, но вероятно просто рестриктивна мярка спрямо завишения прием (макар да има студенти следващи редовно, чиято студентска банка е вечно незаета). Впрочем, именно във възможността за продължаващо обучение и преподготовка се коренят насърчителните резултати на образователните експерименти в държава като САЩ, още от 60 – те години на изминалото столетие.
„За лекарите, инженерите, металурзите, химиците, счетоводителите, юристите,
учителите, мениджърите би било по – добре да приемат, че уменията, знанията и инструментите, които трябва да овладеят и прилагат, след 15 години ще бъдат
различни и нови. И само те самите могат да поемат отговорността за необходимото обучение и преподготовка, за своята ориентация“. (Питър Дракър, из „Новаторство и предприемачество“)
В областта на хорариумите е предвидено увеличаване на часовете обхващащи „Право на Европейския съюз“ (с обосновка, че „правната система на ЕС е самостоятелен правопорядък“, макар, че действително имплицира правни норми, непосредствено приложими във всяка държава-членка) – от 75 на 120 часа, докато за друга задължителна дисциплина като „Вещно право“, то е от „скромните“ 75 на недостатъчните 90 часа. Място сред задължителните предмети ще намират и две нови дисциплини – „Основни права и свободи“ и „Организация на съдебната система и правозащитните институции“, макар въпросите за основните права и съдебната власт да са разпръснати из редица дисциплини.
Отделен е фактът, че истинските мисловни умения се формират по време на упражненията и казуистиката, а не от диктовката на лекции (в Германия например, юридическото образование акцентира именно върху решаването на казуси).
Запланувано е и изменение на учебната практика по време на следването в институции и организации – от минималните 2 седмици е увеличена на минимум 4. Недоумявам каква може да бъде практическата полза от престоя при напълно индиферентни лица. В този ред на мисли се вписва и полагането на следдипломния стаж, увенчан с един повече от формален изпит (ще отворя скоба, за да споделя един неизлечим спомен, когато стажант – юриста преди мен заяви на изпитната комисия, в контекста на зададен въпрос, че никога
не е чувал за проф. Живко Сталев). При все, че от 2005 г. е в сила възможността
магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на министъра на правосъдието да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт (чл. 13, ал. 6 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалостта „Право“ и професионална квалификация „Юрист“). Така напр., според Регламент на Министерството на правосъдието на Германия по отношение на обучението на правистите, и §. 5 (Verordnung des Justizministeriums über die Ausbildung und Prüfung der Juristen (Juristenausbildungs- und Prüfungsordnung – JAPrO) Vom 8. Oktober 2002), когато студентите са в периода свободен откъм лекции, вземат участие в практически курсове с продължителност най – малко три месеца, като всички държавни и публични органи подпомагат имплементацията им.
„Правната наука е наука за норми и ценности, за това, което трябва да бъде, не за това което е“ (Иван Апостолов, из „Еволюцията на континенталната тълкувателна теория“, годишник на Софийския университет 1945/ 1946 г.)
Извън тези няколко щрихи на номиналните аспирации за реформа на статуквото, като епилог, един крайно любопитен прецедент от САЩ, от тази година, когато 37 – годишната Анна Алабурда, дипломирала се със специалност „Право“ в Thomas Jefferson School of Law, San Diego, през 2008 г. и търсеща релевантна на образованието заетост в продължение на 8 години, завежда иск срещу учебното заведение с мотивировката, че то е промотирало подвеждащи данни за висок процент на професионално реализирали се, като в допълнение, заради обучението си е натрупала 170 000 долара дълг.
В крайна сметка, журито не решава в нейна полза.