DeFakto.bg DeFakto.bg
Двайсет и двама адвокати и юристи за почти 20-годишната история на офиса – как се изгражда и поддържа във времето такъв екип?
Екипът ни се формира съвсем естествено и последователно през годините, като никога не сме си поставяли за цел да достигнем определен брой адвокати. Това, на което винаги сме залагали, са високият професионализъм и споделените разбирания за практикуването на нашата професия. Аз твърдо вярвам, че за да функционира добре един екип, най-важните предпоставки са взаимното уважение и интелигентният подход към работата. С уговорката, че отличната правна култура е минималната необходима изходна точка за всеки колега, който желае да се присъедини към нас.
Голяма част от колегите имат стаж в международна среда или са специализирали в чужбина. Политика на офиса е да насърчаваме магистърски програми и следдипломни квалификации във водещи университети. Светът днес е отворен и сме длъжни да се възползваме от това, за да отговорим на нуждите и да разбираме по-добре културата на нашите клиенти. Струва ми се, че моделът ни е успешен и съвсем премерен, тъй като от една страна сме достигнали едно много добро ниво за мащабите на българския пазар, но същевременно никога не ни се е налагало да освобождаваме колеги поради необмислено разрастване.
Кога станаха “задължителни” модерните изисквания за правна кантора с комплексен профил и широка компетентност на юристите?
Правенето на бизнес в България се „европеизира“ с предоставената възможност за свободно движение на стоки и услуги, капитали и хора, но на цената да бъдеш конкурентен на пазар с 500 млн. потребители. Това в пълна степен важи и за юридическата гилдия в България, която беше изправена през предизвикателството от един момент нататък да познава в детайл и да прилага не само българското, но и европейското право, за да отговори на нуждите на бизнеса и на хората.
В общия процес на европейска интеграция, привличане на инвестиции и развитие на местния пазар, се очерта и необходимостта от комплексно юридическо консултиране. Пазарът на правни услуги стана „мултидисциплинарен“, тъй като бизнес нуждите на клиентите в такава конкурента среда изискват комплексна правна експертиза както в традиционни правни области ( корпоративно право, инвестиции, договори), така и в редица нови. През последните 10 г. в ЕС наблюдаваме отчетлива тенденция за приемане на все повече европейски регулации по отношение на все по-широк кръг икономически и обществени отношения, което силно повлиява правото на държавите-членки. Достатъчно е да споменем сферата на обществените поръчки, енергетиката, екологията, конкуренцията, правата на потребителите, които претърпяха коренна трансформация и огромно значение след присъединяването ни към ЕС.
Какво отличава Адвокатско дружество „Бузева и Партньори” от останалите големи на пазара на правни услуги? Кои са най-честите проблеми, които клиентите ви очакват да решат чрез вашето съдействие?
Основната цел, която си поставяме като екип, е да предоставим професионални консултации, които са не само абстрактно юридически прецизни, но и прагматично ориентирани, което да улесни клиентите при вземането на техните бизнес решения. Нашият стил е да „мислим“ заедно с клиента, като идентифицираме рисковете и предизвикателствата пред дейността му, за да можем да предложим юридически издържано решение, което е и икономически и финансово резонно.
Освен това се опитваме да подготвим инвеститорите за някои проблеми на правенето на бизнес в България – тромавите административни процедури, значителния брой лицензионни и разрешителни режими, проблемите в организацията и функционирането на публичните регистри, липсата на електронно обслужване, както и за съжаление бавното и недостатъчно ефективно правораздаване. Ние се оказваме нещо като мост между компании и хора с различен манталитет и бизнес култура, от различни правни системи. Именно тази роля на доверения съветник, който на първо място участва в дефинирането на проблемите, а оттам и в тяхното решаване, по мое мнение е нещото, което нашите клиенти най-много ценят от съвместната ни работа.
В списъка на клиентите на кантората са едни от най-големи български и чуждестранни компании. Какъв е сега интересът на инвеститорите на българския пазар?
В момента интересът на големите инвеститори е концентриран в комплексни инвестиционни проекти, които са дългосрочни и при които отсъства елементът на бързата печалба – енергетика, природни ресурси, транспорт, телекомуникации, строителство. Важно значение има наличието на квалифициран персонал, инфраструктура и достъп до пазари, възможностите за европейско финансиране и т.н. Като цяло инвеститорите са предпазливи и вземат своите решения прагматично след внимателна преценка на всички фактори. Не се правят сделки „на всяка цена“, което говори за по-зрял пазар, но и за необходимост усилията на България за привличане на инвеститори да продължат.
Доскоро интересът на публичният сектор се ограничаваше до ангажиране на „външни“ кантори по съдебни и арбитражни дела с международен елемент. Промени ли се това?
Да, определено. Ангажирането на външни кантори по съдебни и арбитражни дела се запази, но устойчиво се обособи и сегмент, свързан с процедурите пред национални и европейски органи във връзка с усвояване на европейските фондове.
При консултирането на публични субекти всеки казус е предизвикателство сам по себе си, тъй като отговорността е голяма – става дума не само за интерес от порядъка на десетки или често стотици милиони евро, но и за ефективна защита на държавния интерес, което винаги е свързано с голяма отговорност. Може би си заслужава да спомена няколко неща, които нашият офис за първи път в България имаше шанса да направи – през 2012 г. участвахме като юридически консултант в процедура на ЕК по повод налагане на финансови корекции на България по една от оперативните програми. Гордеем се, че нашите аргументи бяха възприети от Комисията и процедурата завърши с положителен резултат за България. В края на предишния програмен период бяхме инволвирани в процедура по т.нар „автоматично освобождаване“ от бюджетен ангажимент на европейски средства, в резултат на което беше спасен значителен финансов ресурс за България и осигурена възможността той да се използва за забавени във времето проекти. В момента сме ангажирани с консултиране на изключително сложен казус пред Главна дирекция Конкуренция на ЕК, който е най-голямото ни актуално предизвикателство.
Интересна за нас област на работа с публичните органи е участието в изготвяне на нормативни актове, където имаме натрупан значителен опит като отделни експерти и като офис през годините. Така например работихме по проекта на Закон за публично-частното партньорство при обсъждането му в Народното събрание, който, макар да бе приет, за съжаление не заработи на практика.
Вие сте и един от авторите на уредбата в Търговския закон и изявен специалист по корпоративно право. Също така сте близо до науката като преподавател в ЮФ на СУ. Законите днес бързо се пишат и приемат и като че ли е общоприето схващането, че качеството на правораздаването в България не е на нужното ниво. Какво мислите по въпроса?
Моето мнение е, че законът следва да се разглежда като основен инструмент за постигане на общественозначими цели и за регулиране и управление на обществените отношения. Затова процесът на създаването на закони трябва да се възприема не като задача, която се изпълнява за време, на парче или за решаване на единичен проблем. Той предполага първо ясна визия на законодателя, след това задълбочена и прецизна работа на достатъчно квалифицирани експерти, както и обсъждане на готвената уредба с всички засегнати сектори. Така се създава и уважението към закона, което е предпоставка за неговото спазване.
Що се отнася до правораздаването, за съжаление това е един от най-сериозните проблеми, който стои пред нашето общество и който е от ключово значение за бизнес средата и за конкурентоспособността на България в сравнение с други инвестиционни дестинации. Според мен известна част от проблемите са още на законодателно ниво, тъй като балансът между евтино и общодостъпно правосъдие от една страна, и бързо и ефикасно от друга, не е толкова лесен за постигане.
Съдилищата са затрупани с множество дела, много често безсмислени или незначителни, защото българската правна култура все още не възприема достатъчно компромисните решения. Твърде често и емоционално се залага на водене на съдебни процеси, дори когато това е против икономическата логика.
Още нещо, което е отговорност на нас, юристите – големият формализъм при прилагането на закона. През последните години се наложи масово този стил на писане на закони, на мислене и на прилагане на правото – всички сме вкопчени в буквата на закона и дори не смеем да помислим какъв е неговият разум, каква е целта, която преследва законът. Резултатите понякога са далеч от справедливост и правосъдие, понякога далеч дори от нормалната логика. Естествено в такива случаи клиентите, неюристите, инвеститорите остават с крайното впечатление за неефективност на правораздаването.
Голямото предизвикателство пред съда е да прилага закона последователно, в съответствие с неговия разум и дух и със съзнание, че третата власт е гарант за функционирането на останалите системи в държавата.
Като преподавател в Юридически факултет трябва да кажа, че част от този дълъг път е и качеството на образованието, без което никоя система не би могла да се изгради адекватно. От юридическото образование в България има още какво да се желае, за да може младите юристи да излизат с респект към правото и отговорност за спазването на правилата, което е същността на нашата професия.
Кога идва удовлетворението във вашата работа като юрист, след като сте имали шанса да общувате със светила на българската правна наука, като проф. Витали Таджер, проф. Живко Сталев. Какво научихте от тях?
Наистина имах възможността и удоволствието не само да познавам двамата големи цивилисти, но и да общувам с тях в началото на академичната ми кариера. Ако трябва да съм кратка, бих казала, че впечатляващо и при двамата беше огромното им уважение към правото и закона, както и безпределната им отдаденост на правната наука. Тяхното вдъхновение и благоговение пред правото и вътрешното удовлетворение от това, са неща, които никога няма да забравя, и които след толкова години си давам сметка, че са изиграли огромна роля са за моето формиране като юрист. Дължа да посоча в тази категория авторитети още и имената на проф. Васил Мръчков и особено на проф. Огнян Герджиков, с които винаги е удоволствие да се общува и от които винаги може да се научи нещо повече.
Адвокатско дружество „Бузева и Партньори” е един от основните организатори и участници в редица мероприятия, свързани с популяризирането на достиженията на българската правна мисъл. Какво ви дава това?
Ами точно заради дълбокото уважение, което изпитвам към големите имена в нашето право, които са дали толкова много на поколения юристи. Бидейки преподавател в Софийския университет, се чувствам задължена на още едно основание да подкрепяме университетски каузи, като например обновяването на 272 ауд., което беше забележително начинание на ръководството на Юридическия факултет, подкрепено от цялото юридическо съсловие. Това е и разбирането на всички колеги в офиса, които в значителна част са възпитаници на нашия факултет.
Целият текст на интервюто за правното списание DFL можете да прочетете в новия брой 8.
