Първото решение по казус на транссексуален е взето с 2 на 1 гласа
Върховният касационен съд отмени отказ за промяна на пола от женски в мъжки, на име и на ЕГН и върна казуса за ново разглеждане от Софийския градски съд.
Това е първото произнасяне на ВКС по „чувствителния“ въпрос за транссексуалността и чертае параметрите, по които молбите за промяна на пола в акта за раждане и смяната на имената трябва да се преценяват от магистратите у нас.
Според върховните съдии Мария Иванова и Жива Декова на транссексуалните не може да се вмени в задължение да си направят операция като предпоставка за промяна на пола. В същото време обаче молителите трябва да установят пред съда „сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална роля“. И затова трябва да представят доказателства поне за започнала хормонална терапия, която води до необратим резултат.
Несъгласна с мнозинството е съдия Олга Керелска. Според нея действащото законодателство не позволява полът да се определя по друг начин, освен по първоначалните полови белези, сиреч родилите се като жена нямат правни способи да бъдат признати от държавата за мъж и обратното. За това е необходима промяна в законодателството, която да осигури хуманен подход към подобни случаи, както и баланс между обществения и личния интерес при тяхното решаване, смята Керелска.
Решението на ВКС идва, след като Евросъдът в Страсбург даде приоритет на българска жалба на транссексуален, комуто са били отказани промени на личните данни. Оплакванията са за неадекватно законодателство, водещо до произвол.
Въпросите
ВКС се произнесе по делото на Т.Б., чиято молба за промяна на пола, името и ЕГН-то по Закона за гражданската регистрация са били отхвърлени от Софийския градски съд.
Казусът е допуснат до последната инстанция по въпросите: Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли тези мерки изхода на делото? Както и: Може ли и кога съдът да се отклони от приетото в комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза на вещите лица и да приеме противното, като решаващият извод за изискването за хормонална терапия и хирургическа интервенция се основава единствено на житейските правила и логика и от този аспект какъв е критерият за фактите, по отношение на които съдът изгражда извод за причинноследствените връзки по опитните правила и логиката?
СГС е приел, че макар родената през 1962 г. молителка да се възприема от близките си и от обществото като мъж и експертиза е установила нейната транссексуалност, тя не е предприела никакви действия за смяна на пола си. Признал е, че не може да бъде задължена да се подлага на подобна операция, но трябва да докаже, че провежда включително хормонално лечение като гаранция за степента на осъзнатост на собствените й намерения за бъдещето като човек от другия пол. Според СГС в случая молбата е била преждевременно заведена.
В същото време по друго дело друг състав на СГС е удовлетворил подобна молба, като е дал приоритет на „психичния пол“.
Какво казва Върховният съд?
Мнозинството в състава на ВКС цитира практика на Евросъда в Страсбург по дела срещу Германия и Франция, където смяната на пола е била възможна само след хирургическа намеса. Евромагистратите обаче са приели, че правото на самоопределяне е част от правото на личен и семеен живот, защитено от чл. 8 от евроконвенцията за правата на човека.
„Предпоставките за уважаване на молбата следва да се преценяват при отчитане на баланс между интересите на индивида и на обществото. Без да се отрича установеното явно и трайно определяне на молителката като лице от другия пол, медицински установената транссексуалност и препоръчителната за психичното й състояние и за социалната й адаптация промяна на гражданския пол, следва да се отдаде значение и на съзнателно търсените телесни изменения – в молбата се сочи и експертизата потвърждава, че визуално соматичният пол на молителката е значително променен в мъжки тип. Молителката е посочила в молбата и пред вещите лица, че заради типично женските промени на съзряването в пубертета, започнала да мрази тялото си. Използвала спорадично хормонални препарати, като понастоящем е настъпила менопауза / л.3 от експертизата/. Тези твърдения съответстват на описанието на транссексуалността в правната и социална теория“, казва ВКС.
И още: „На транссексуалните лица не може да се вмени в задължение хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на пола, както сочат вещите лица по настоящото дело и се приема безпротиворечиво в обжалваното въззивно решение и представената от касаторката практика на съдилищата. Допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна и с оглед на чл.128 НК, за което е възразила молителката като въззивник. От друга страна молителите, при твърдяна транссексуалност, следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля. Затова е необходимо поне да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола. Или ВКС споделя извода на въззивния съд за принципно необходимото сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол със започнала подходяща хормонална терапия.
По делото има данни – експертизата и представените й от молителката медицински документи, за приемане на хормонални препарати от молителката в минал период. Останала е неизяснено обаче обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали с оглед настъпилата менопауза, хормоналната терапия би имала сочения по-горе ефект за молителката и оттам – дали в случая може да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на искането й за промяна в гражданския пол“.
Мария Иванова и Жива Декова приемат, че СГС не е изяснил фактите докрай и не е дал отговор на въпроса за обратимостта на промените чрез назначаване на комплексна медицинска експертиза. И връща делото за ново разглеждане от друг състав за изслушване на вашите лица по поставения въпрос.
Порочен кръг ще има, докато липсва нормативен акт. Три проекта на Закон за пациента чакат от години, а обществените отношения отдавна изпреварват регулацията. Още през 2004 г в правната доктрина у нас е писано и са предвидени казуси, които биха възникнали. Още тогава е посочена и практиката на ЕСПЧ в книгата „Медицинско право“ на Дарина Зиновиева.
Трябва ми финансова помощ за операция за смяна на пола